Тристан и Изолда (Ранни творби) [bg]

и ще ми ги даде, когато се срещнем в някой таен кът.         Перинис, както всеки път, [3312] приел заръката с готовност. Когато слънцето отново заслизало по небосвода, Перинис вече бил пребродил [3316] гората гъста и по мрак навлязъл в онзи храсталак, където тих подслон намерил Тристан. В момента той вечерял [3320] и като забелязал госта да идва, се зарадвал доста, защото знаел, че ще има вест от кралицата любима. [3324] Перинис точно му предал молбата и Тристан разбрал какво се иска. Той навел главата си и се заклел [3328] и в Господа и във светците, че много скоро подлеците с главите си ще се простят или на клони ще висят. [3332] — Ти на кралицата кажи за прежното да не тъжи, да има пълна вяра в мен, че аз в уречения ден, [3336] където трябва, ще отида, че тялото ми не ще види вода, дордето с меч в ръката не отмъстя за теглилата, [3340] от подлеците причинени. Каквото в случая от мене зависи, аз ще го направя, та при процеса с чест и слава [3344] да се измъкне тя, дай Боже. Кажи й да не се тревожи: аз като просяк ще приседна при Кални брод и ще протегна [3348] ръката си за милостиня. Край мене крал Артур ще мине и лептата му ще получа. Държа Изолда да научи, [3352] че ще изпълня този план — с решимост казва му Тристан. — Подробно всичко ще представя — отвръща пажът и добавя, [3356] излизайки по стъпалата: — Ще ида при Артур в палата да му предам на този ден и той да иде, придружен [3360] от най-отбраната си свита: онез сто рицари, които свидетели ще се явят, щом подлеците се решат [3364] кралицата пак да излагат. — Върви и Бог да ти помага!         Перинис яхва своя кон и наближава Карлион79 [3368] след дългия и труден път (ако изпълнен е дългът, той ще получи неизбежно възнаграждение надлежно). [3372] Там пажът с питане разбира, че кралят вече се намира във Сноудон. Един пастир му обяснява: — Слушай, сир, [3376] той с рицари със войнска слава край кръгла маса заседава (като света се тя върти80); там можеш да го видиш ти. [3380] — Ще продължа натам тогава.         Щом до двореца приближава, от своя кон Перинис слиза и при събралите се влиза. [3384] Един от тях го забелязва и тутакси на краля казва, че рицар млад за него пита. Под погледа на тази свита, [3388] която вече заседава, най-чинно Перинис застава и казва: — Нека Бог да пази от зло и крал Артур, и тази [3392] дружина най-благочестива. Аз от кралицата красива Изолда поздрав ви предавам…         Артур отвръща му тогава: [3396] — За думите, които чух, благодаря. Светият дух дано да й вовек помага, а и на тебе, момко драги! [3400] Сега пред всички свои хора те уверявам, че ще сторя това, което иска тя. А тебе ще те посветя [3404] във рицарство, затуй че днес ми носиш много важна вест от най-красивата жена, каквато в никоя страна [3408] не срещнах — и в Тудела81 даже. Дойдох във двора, за да кажа вест много важна според мен на вас, кралю, на сир Говен [3412] и на бароните. Те знаят, че днес кралицата и кралят живеят вече в мир: пред взора на дворцови и други хора [3416] те стигнаха до помирение… Тристан направи предложение да бъде на дуел решено дали достатъчно почтена [3420] била е нашата кралица. Но никой благороден рицар