Адвокат за милиони [bg]

Тя се надигна в леглото. Фин беше на горния етаж, а тя — в гостната. Стана и отиде до сака и извади кутия цигари. До прозореца й имаше противопожарна стълба с площадка. Тя отвори прозореца и излезе отвън. Седна на площадката, извади цигара и запали. Дръпна от цигарата и се замисли за съдбата си. Въпреки добротата, която беше проявил към нея адвокатът на баща й, тя беше убедена, че бъдещето й е провалено.

Преди една година, когато майка й я остави при Девън, все още имаше някаква малка надежда. Чувстваше се изоставена, но беше достатъчно голяма, за да разбере, че майка й е пропаднала до такава степен, че вече и сама не разбира какво прави. Сали вече от няколко години се грижеше сама за себе си и вече се беше примирила с факта, че майка й обича дрогата повече от дъщеря си.

Когато майка й каза, че ще я изпрати да живее при баща й, Сали беше шокирана. Майка й никога преди не й беше споменавала за баща й. Тя беше израснала с впечатлението, че майка й не знае кой точно е баща й. И това не би учудило Сали. Моногамията изглежда не беше от добродетелите на майка й. Тя сменяше интимните партньори по няколко пъти на седмица, а понякога и на нощ.

И когато майка й обяви, че ще я заведе да живее при баща й, Сали си позволи да се надява отново. Само за част от секундата си представи онази приказка, която всички нещастни деца пазят в сърцето си. Остави се да повярва, че е част от нещо по-голямо и по-велико. Представи си баща си като приказен принц, който ще я отърве веднъж завинаги от мизерията и страха.

Девън не успя да изпълни мечтите й.

Вината не беше негова и тя го знаеше. Майката на Сали изобщо не му беше казвала, че има дъщеря. Една сутрин цъфнаха пред вратата му и той с някаква тревога пристъпи към прага. Сали се питаше какво ли точно се е случило между двамата, та тя да скрие от него, че има дете? Какво беше станало, та той с такава боязън излезе на вратата през онзи ден? Те така и не й казаха.

Запознанството беше кратко.

— Тя е твоя дъщеря — изрече тогава майка й. — Сали.

Девън остана като вцепенен, с отворена уста, с увиснала на устните му запалена цигара. Беше облечен в мръсна тениска и не се беше бръснал от дни. Никой от тях не знаеше какво да каже. За миг Сали си помисли, че той ще затръшне вратата. И нямаше да го вини за това. Той обаче постъпи по друг начин. След доста продължителна пауза отвърна:

— Аз съм Девън.

Трябваше да му признае, че никога не го чу да се оплаква, че е трябвало да я вземе. Повечето мъже биха поискали най-малкото да се направи тест за бащинство. При Девън обаче такъв проблем не съществуваше. Той сякаш инстинктивно прие факта, че Сали му е дъщеря. До известна степен дори видимо беше развълнуван и щастлив от появилата се перспектива. Отнасяше се към нея с някакво богоговение. Вероятно беше най-близкото чувство до любовта, но момичето нямаше много богат опит в тази сфера и не можеше да направи сравнение.