Дългият път към дома [bg]

Великата идея в основата на „Ла порт“ представляваше абсолютната увереност, че всеки в комуната има какво да научи от другите и какво да им даде. Нямаше разлика между членовете на общността, родени със синдрома на Даун, и останалите.

— Доктор Жилбер е отишъл, за да предложи услугите си като медицински директор на доброволни начала — каза Мирна, — но не защото е можел да изцели хората там, а защото самият той е имал нужда от изцеление.

— Точно така — съгласи се Гамаш. — Всеки от нас има нужда οι изцеление на определен етап от живота си. Всички сме получавали дълбоки рани. Мисля, че неговата болка е била същата като на Питър. Не физическа, а душевна. И двамата са страдали от пустота в сърцето. Разрив.

След тези думи настъпи мълчание.

Всички около масата познаваха това усещане. Ужаса, който идваше с осъзнаването, че всичките играчки на света, целият успех, влиятелните служебни позиции, новите коли и наградите не бяха способни да запълнят празнотата. Всъщност тя зейваше още по-голяма. По-дълбока.

Нямаше нищо лошо в успеха, но трябваше да е изпълнен със смисъл.

— Венсан Жилбер почукал на вратата на „Ла порт“, защото се надявал да открие себе си — рече Гамаш.

— И смяташ, че Питър е отишъл със същата цел? — попита Клара.

— Не си ли съгласна? — отвърна й някогашният главен инспектор.

— „Ще се моля да пораснеш храбър мъж в храбра страна“ — цитира художничката.

— „Ще се моля да откриеш как да бъдеш полезен“ — довърши Гамаш.

Рен-Мари сведе поглед към ръцете си и хартиената салфетка и тях — усукана, смачкана и накъсана. Клара кимна бавно.

— Мисля, че може би имаш право. Питър не е отишъл в Париж, за да намери нов начин да се изразява творчески. По-просто е. Искал е да открие как да бъде полезен.

Слънцето залязваше, а птиците, щурците и пълзящите твари поутихнаха. В тежкия вечерен въздух се понесе уханието на рози и ароматен грах.

— Тогава защо не е останал? — продължи да размишлява Клара.

— Може би празнината е била прекалено голяма — предположи Мирна.

— Може да е изгубил кураж — обади се Рен-Мари.

— Може пък „Ла порт“ да е било решението на доктор Жилбер, но не и на Питър — рече Жан Ги. — Неговият отговор се е криел някъде другаде.

Гамаш кимна. Обадил се бе в парижката полиция и ги бе помолил да отидат в „Ла порт“ със снимката на Питър Мороу и датите. Да потвърдят това, което подозираше. Че Питър е бил там.

И че си е тръгнал.