Измамна светлина [bg]

Габри и Оливие бяха в бистрото и все още сервираха обяда, а в това време детективите от Sûreté можеха да разговарят насаме с останалите гости на пансиона.

Разпитите бяха започнали с друг неприятен разговор, още преди инспекторите да прекрачат прага на сградата. Бовоар внимателно бе дръпнал началника си настрана, щом стигнаха до верандата на пансиона.

— Трябва да ви призная нещо.

Арман Гамаш изгледа Жан Ги весело.

— Какво си направил?

— Какво искате да кажете?

— Звучиш точно като Даниел, когато беше юноша и се забъркваше в някоя каша.

— Спах с Пеги Сю на бала и сега е бременна[45] — изрече Бовоар.

За секунда на лицето на Гамаш се изписа изненада, после възрастният детектив се усмихна.

— Какво има всъщност?

— Свърших една глупост.

— Ех, доброто старо време. Слушам те.

— Ами…

— Мосю Бовоар, колко се радвам да ви видя отново!

Мрежестата врата се отвори и от пансиона излезе жена на около петдесет години, която поздрави по-младия инспектор. Гамаш се обърна към заместника си:

— Какво си направил всъщност?

— Надявам се, че ме помните — изчурулика жената с кокетна усмивка. — Казвам се Полет. Запознахме се вчера на вернисажа.

Вратата отново се хлопна и се появи мъж на средна възраст. Когато забеляза Бовоар, целият грейна.

— Значи все пак сте вие! — зарадва се господинът. — Стори ми се, че ви видях да слизате от хълма преди малко. Оглеждах се за вас снощи на барбекюто, но не ви открих.

Старшият детектив изгледа Бовоар въпросително.

Младият инспектор обърна гръб на усмихнатите художници и прошепна:

— Казах им, че съм арт критикът на "Монд".

— И защо го направи? — поинтересува се главният инспектор.

— Дълга история — отвърна Жан Ги. Но беше по-скоро неловка, отколкото дълга.

По време на вернисажа същите тези художници се бяха подиграли на Клара Мороу и бяха оприличили трите грации от едноименната картина на клоуни. Макар да не беше голям почитател на изкуството, Бовоар всъщност харесваше Клара. Познаваше и се възхищаваше на жените, позирали за "Трите грации".

Затова се бе обърнал към самодоволните творци и бе заявил, че картината много му допада. След това бе използвал някои фрази, дочути по време на коктейла. Нещо за перспектива, култура и пигменти. Колкото повече говореше, толкова по-трудно му бе да се спре. Освен това му правеше впечатление, че колкото по-абсурдни ставаха изказванията му, толкова повече двойката се вслушваше в тях.

Накрая бе нанесъл своя coup de grâce[46].

Подхвърлил бе дума, която бе чул от някого същата вечер; дума, която не му бе позната и нямаше никаква представа какво означава. Обърнал се бе към "Трите грации" — картината с веселите възрастни жени, и бе изрекъл:

— Единственото, което ми идва наум, разбира се, е киароскуро.

Нищо чудно, че художниците го изгледаха все едно е луд.

Това само по себе си го подлуди. Толкова, че каза нещо, за което веднага съжали: