Измамна светлина [bg]

Вече знаеха за престъплението, затова новината за Бовоар ги разстрои повече. Арман Гамаш наблюдаваше с усмивка как се взират в по-младия му колега.

Когато забеляза веселото изражение на шефа си, Жан Ги прошепна:

— Впрочем казах им, че сте мосю Гамаш, главният куратор на Лувъра. Забавлявайте се.

Старшият детектив си помисли, че това обяснява неочаквано големия брой покани за изложби, които бе получил на вернисажа. Отбеляза си мислено да не ходи на нито едно от събитията.

— Кога решихте да отседнете тук? — попита, след като злъчните погледи и язвителните забележки се изчерпаха.

— Всъщност имахме намерение да се приберем след празненството, но стана късно и… — Полет кимна към съпруга си, за да покаже, че е пийнал повече от очакваното.

— Собственикът на пансиона ни услужи с тоалетни принадлежности и халати — обясни Норман. — След няколко минути тръгваме към Ковънсвил, за да си купим дрехи.

— Няма ли да се връщате в Монреал? — поинтересува се старшият детектив.

— Не веднага. Мислим да останем за ден-два. Да си починем.

По покана на Гамаш всички се настаниха в удобната дневна.

Художниците седнаха на единия диван край камината, а Жан Ги и главният инспектор заеха местата на отсрещния.

— Кой е бил убит? — попита Полет. — Не е Клара, нали?

Почти успя да прикрие надеждата си.

— Не — отвърна Бовоар. — Приятелки ли сте?

Макар че отговорът бе повече от ясен.

Норман изсумтя насмешливо.

— Очевидно не познавате художниците, господин инспектор. Можем да бъдем възпитани и дори дружелюбни един с друг. Но приятели? По-скоро бихме се сприятелили с росомаха.

— Тогава какво ви доведе насам, ако не приятелството с Клара? — попита Бовоар.

— Обещанието за безплатна храна и пиене. Много пиене — отговори Норман и отметна кичура коса, паднал пред очите му. У този мъж имаше някаква преситеност. Сякаш бе видял всичко на този свят и то бегло го забавляваше, но най-вече го натъжаваше.

— Значи не сте дошли да празнувате изложбата на творбите й? — уточни младият инспектор.

— Картините й не са лоши — намеси се Полет. — Харесват ми повече от нещата, които правеше преди десетина години.

— Твърде много киароскуро — добави Норман, очевидно забравил кого цитира. — В новите й творби се забелязва напредък — продължи мъжът, — макар че в нейния случай това не е особено постижение. Кой би могъл да забрави изложбата й на огромни крака?

— Наистина — подхвана Полет. — Портрети? Кой уважаваш себе си творец рисува портрети в наши дни?

Партньорът й кимна.

— Творчеството й е лишено от оригиналност. Повърхностно. Да, в лицата на моделите личеше характер и бяха добре изобразени, но само толкова, нищо революционно. Нищо необичайно и дръзко. Човек може да види подобни творби в някоя второразрядна провинциална галерия в Словения.

— Щом картините на Клара са толкова зле, защо Музеят на съвременното изкуство й организира самостоятелна изложба? — попита Бовоар.

— Кой знае — отвърна Норман. — Услуга. Политика. Големите институции не се занимават с истинско изкуство, не поемат рискове. Предпочитат да играят на сигурно.