Само един поглед [bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 954-529-413-2
- Переводчик: Теодор Михайлов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Само един поглед [bg]». Краткое содержание книги:
“Харлан Коубън е съвременният майстор на привидно изкривената действителност, който те подмамва още от първата страница, за да те шокира при прочета на последната”. Дан Браун. Автор на “Шифърът на Леонардо”
— Защо се хилиш? — попита Грейс.
— Когато бившият ми ме мамеше, той използваше джиесема си, защото аз никога не поглеждах сметките му и номерата, които е набирал.
— Джак не ме мами.
— Но може би крие някакви свои тайни, нали?
— Може би — съгласи се Грейс. — Добре де, възможно е.
— Така че къде би могъл да събира сметките за мобилния си телефон?
Грейс внимателно претърси. Нищо.
— Не са тук.
Кора потри длани.
— Охо! Става все по-съмнително! Сега малко магии и да си представим какво бихме правили на негово място.
— И какво по-точно бихме правили на негово място?
— Нека допуснем, че Джак е криел нещо от теб. При това положение той би трябвало да е унищожавал сметките за мобилния си още при получаването им. Нали така?
Грейс поклати глава:
— Всичко това е толкова невероятно!
— Но все пак съм права, нали?
— Да, ако Джак е криел тайни от мен…
— Всеки си има своите тайни, Грейс. Хайде, ти го знаеш. Да не искаш да кажеш, че всичко ти идва като тотална изненада?
При по-спокойни обстоятелства подобна постановка щеше да потопи Грейс в дълбоки размисли, но сега нямаше време.
— Добре, да предположим, че Джак е унищожавал сметките на клетъчния си телефон. Тогава как ще ги проверим?
— По същия начин. Ще отворим друга разплащателна сметка — сега за „Безжични комуникации Verizon“.
И Кора нападна клавиатурата.
— Кора?
— Да?
— Откъде знаеш как се прави всичко това?
Кора спря да чатка и погледна Грейс.
— От собствен опит. Как мислиш, че разкрих Адолф и Ева?
— Шпионирала си ги?
— Точно така. Купих си една книга, която се казваше „Наръчник за Dos-шпиониране“ или нещо от този род. Там е описано всичко необходимо. Исках да разполагам с всевъзможни факти, преди да сритам жалкия му задник.
— И как реагира той, когато му представи тези факти?
— Много съжалявал. Никога вече нямало да прави така. Щял да зареже въпросната Ивана Имплантанта и никога нямало да се вижда с нея.
— Но ти наистина го обичаш, нали?
— Безумно — отвърна Кора, зачатка пак по клавишите, след което попита: — Какво ще кажеш да отворим още една бутилка?
— Само ако не шофираме тази нощ.
— Искаш да спя тук?
— Не е редно да се кормува, Кора.
— Добре, разбрано.
Грейс стана и почувства, че от пиенето леко й се вие свят. Отиде пак в кухнята. Според нея Кора често пиеше твърде много, но сега чувстваше желание да се присъедини към нея. Отвори нова бутилка, ала виното не беше студено и тя сложи по кубче лед в двете чаши.
Когато се върна в кабинета, принтерът жужеше. Подаде на Кора едната чаша, седна, вгледа се в своята и заклати глава.
— Какво има? — попита Кора.
— Най-накрая се срещнах със сестрата на Джак.
— Е?
— Казва се Сандра Ковал. Досега дори не знаех името й.
— Никога ли не си питала Джак за нея?
— Всъщност не.
— Защо не?
Грейс отпи от виното.
— Трудно ми е да го обясня.
— Опитай все пак.
Грейс вдигна поглед от чашата си, затърси подходящите думи:
— Казвах си, че е по-добре да запазим по нещо тайно в личния живот. И аз през цялото време избягвах да се връщам към някои неща от миналото ми. Той никога не ме е разпитвал.
— И ти от своя страна не си разпитвала.
— Има и още нещо.
— Какво?
Грейс се позамисли.
— Никога не съм си въобразявала, че нямаме тайни един от друг. Джак произхожда от заможно семейство, с което не желае да контактува. В миналото е имало някакъв разрив помежду им. Това е, което зная.
— И откъде произхожда това благосъстояние?
— Какво имаш предвид?
— В какъв бизнес са?
— Нещо свързано с охранителни фирми. Дядото на Джак е положил началото. Притежават фондови капитали, опциони, акции и неща от този род. Е, не са фамилията Онасис, но никак не им е зле, А Джак не иска да има нищо общо с това. Не участва по никакъв начин, не пипа от парите. Уредил е така нещата, че правата да паднат върху наследниците му.
— Тъй че правата се наследяват от Емма и Макс?
— Да.
— А ти как гледаш на това?
Грейс сви рамене:
— Знаеш ли за какво си давам сметка сега?