![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Докато слушах разговора на Сюзън със семейство Рузвелт, разбрах, че те имат различно отношение към Франк Белароса от моето. Аз бях загрижен за закононарушенията на Фрак Белароса срещу обществото, като например убийства, контрабанда, изнудване и други такива „дребни“ неща. А Сюзън, Сали и дори Джим обсъждаха по-глобални проблеми, като например лъскавата черна кола на мистър Белароса, лъскавите му бели обувки и най-голямото му престъпление, което бе купуването на Алхамбра. Сюзън, мисля, говори и се държи различно, когато е с хора като Сали Грейс.
Порази ме също фактът, че тези тримата намираха нещо забавно в мистър Франк Белароса. Говореха за него, като че ли беше горила в клетка, а те бяха зрителите. Почти им завиждах за абсолютната им увереност. За сигурността им, че не са част от цирка на живота, а са зрители, чиито билети са с места в ложата срещу централната арена. Знаех, че това високомерие е било насаждано в съзнанието на Сали и Сюзън от детството им, а при Джим то просто си беше по природа в синята му кръв. Предполагам, че и аз мога да бъда надменен. Но в моето семейство всички са работили, а толкова надменен можеш да бъдеш само когато не трябва да си печелиш прехраната.
Слушайки Сюзън, исках да й напомня, че с нея не сме зрители в този конкретен случай; ние бяхме част от представлението, бяхме вътре в клетката с горилата и тръпките, които щяхме да изпитаме, нямаше да бъдат само по чужда вина.
По мое предложение подхванахме темата за плавателния сезон. Семейство Рузвелт останаха до осем часа, след това си тръгнаха. Направих забележка на Сюзън:
— Не виждам нищо забавно или интересно около Белароса.
— Трябва да гледаш по-широко — каза тя и си наля още една чаша портвайн.
— Той е престъпник — отсякох аз.
Тя ми отговори също толкова отсечено:
— Ако имате доказателства за това, господин адвокат, по-добре се обадете на областния прокурор.
Което ми напомни за основния проблем: ако обществото не можеше да се отърве от Франк Белароса, как бих могъл аз да го направя? Това беззаконие сломяваше духа на всеки — сега дори Сюзън го коментираше, а Лестър Ремсън бе убеден, че правилата не важат. Аз все още не бях сигурен.
— Знаеш за какво говоря — казах на Сюзън. — Белароса е известен дон на мафията.
Тя си довърши портвайна, въздъхна дълбоко и рече:
— Виж, Джон, прекарахме дълъг ден и съм изморена.
Наистина денят беше дълъг и аз също се чувствах физически й емоционално изтощен. Подхвърлих неразумно:
— Битките в сеното изтощават.
— Зарежи това. — Тя стана и се отправи към къщата.
— Бихме ли семейство Рузвелт или не? — попитах аз. — Ще си получа ли сексуалното желание?
Тя се поколеба.
— Разбира се… А сега да се разкарам ли?
Всъщност, да.
Тя отвори френския прозорец, който водеше към кабинета.
— Сигурна съм, че си спомняш, че в девет трябва да сме у семейство Дюпо за късна вечеря. Нещо като великденско събиране. Моля те, бъди готов навреме.
Налях си още една чаша портвайн. Не, не си спомнях. А и въобще не ме интересуваше. Дойде ми наум, че ако някои хора намират Франк Белароса красив, „интригуващ“ и заслужаващ да бъде тема на едночасов разговор, тогава сигурно същите тези хора ме смятат за невзрачен, тъп и безинтересен. Всичко това, прибавено към битката в сеното през ранния следобед, ме накара да се запитам дали и Сюзън не започваше да се безпокои от нещо.
Станах, взех бутилката портвайн, излязох от градината и тръгнах в мрака. Продължих да вървя и малко по-късно се оказах в лабиринта от жив плет. Вече с леко помътняла глава се залутах из лабиринта, чиито пътеки бяха задръстени от неподрязани клони. Повъртях се малко, докато накрая се убедих, че съвсем съм се загубил. Тогава се проснах на земята, допих портвайна и заспах под звездите. По дяволите семейство Дюпо.
10.
Чувах птици да пеят наблизо, отворих очи, но не виждах нищо. Бързо се изправих с паническото чувство, че не знам къде съм. Сега видях, че бях обгърнат от мъгла и за миг си помислих, че съм умрял и съм се възнесъл в небесата. Но след това се оригнах на портвайн и разбрах, че съм жив, макар и не добре. Постепенно си спомних къде съм и как бях стигнал дотам. Не ми харесваха тези спомени, затова ги прогоних от съзнанието си.
Над мен първите отблясъци на зората бяха обагрили небето в пурпурно и червено. Чувствах главата си ужасно, беше ми студено и мускулите ми бяха сковани. Разтърках очи и се прозинах. Беше Възкресение Христово и Джон Сатър наистина бе възкръснал. Изправяйки се бавно, забелязах на земята бутилката от портвайн и си спомних, че я бях използвал за възглавница. Взех я и изпих последната глътка, за да си освежа устата.