![Колекционери на смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/0/kolekcioneri-na-smrt-bg-download.jpg)
Колекционери на смърт [bg]
- Автор: Керли Джек
- Серия: Карсън Райдър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 954-9395-23-5
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционери на смърт [bg]». Краткое содержание книги:
— Казвам се… Карол Рансбърг, сър. Искам да се обърна към вас за оценка на една вещ.
Избрал бях малкото име, базирайки се на теорията, че мъж, който се представя под фалшива самоличност, няма да избере женско име.
— За някаква антика ли става въпрос?
— Не. Предметът е… по-особен.
От другата страна на линията настъпи гробна тишина — не се чуваше звук от радио или телевизор, нито от улично движение.
— Първо искам да знам кой ви посъветва да се обърнете към мен. — Уолкот сякаш не задаваше въпрос, а командваше.
— Един… приятел. Всъщност не е приятел, а човек, с когото наскоро се запознах. Каза, че само вие можете да ми услужите.
— Как се казва този ваш познат?
— Забрани да споменавам името му. Много е… потаен.
Тонът на Уолкот стана студен и дистанциран, все едно помежду ни се спусна метална завеса:
— Съжалявам, но работя само с препоръки от познати.
— Обещах да не издавам името му.
— В такъв случай не ми остава друго, освен да ви пожелая приятен ден, сър.
По отслабващия звук разбрах, че той е отдръпнал слушалката от ухото си и се кани да я остави на вилката.
— Обаждам се във връзка с Форие! — извиках. — Трей Форие!
Чух как той отново притисна слушалката до ухото си:
— Какво казахте, сър?
— Трей Форие. Притежавам негова вещ.
— Каква?
— Маска.
— Невъзможно. Лъжете.
Не казах нищо и зачаках да продължи.
— Опишете я! — изкомандва Уолкот.
Подчиних се, като се постарах да му съобщя всички подробности относно изработката. Той отново заговори и макар да се прикриваше, долових в гласа му нотки на възбуда:
— Как тази… вещ попадна в ръцете ви?
— Бях член на екипа, назначен да определи диагнозата за душевното състояние на Форие след залавянето му.
— Психиатър ли сте? — изненадано попита Уолкот.
— Аз съм… бях… психолог.
Нямах представа дали онзи разбира от психология, но при необходимост можех да му хвърля прах в очите с куп научни термини. Избрал бях ролята на корумпиран психолог и смятах, че ще бъда убедителен, защото познавах неколцина от тази пасмина.
— Моля, продължавайте.
— Работех като хипнотизатор по един проект, свързан с криминологията.
— Известно ми е, че дори под хипноза Трей Форие не издал нищо, което представлява интерес.
— В доклада ми не се споменава, че е казал нещо интересно — поправих го. — Има известна разлика, нали?
— Пазили сте тази вещ дълги години. Защо едва сега решихте да се обърнете към мен?
Престорих се на засрамен:
— Ами… знам, че за предмета може да се вземе някой и друг долар. Притиснат съм за пари, господин Уолкот. Струпаха ми се доста неприятности… отнеха ми разрешителното да практикувам, заради проблем с… известни вещества.
Онзи дълго мълча, после промърмори:
— Нямам представа за колко би могла да се продаде подобна вещ, господин Рансбърг. Спадът в икономиката се отразява пагубно и на нашата търговия…
Направи ми впечатление колко бързо забрави подозрителността си и се подготви да се пазари. Дадох „на заден ход“ с надеждата, че ще го накарам още по-здраво да захапе стръвта:
— Сигурно е така, господине. Може би моментът наистина не е подходящ. Извинете за без…
Той ме прекъсна и нареди:
— Донесете маската довечера в девет. Бъдете точен. В района на Мобил ли сте? Ще ви продиктувам адреса…
Домът на Джайлс Уолкот беше като всяка къща в престижен квартал — отпред имаше грижливо поддържана морава, посред която се мъдреше скъп, но кичозен фонтан във формата на делфин. Забелязах камера сред клоните на близкото дърво, над вратата имаше още една, скрита в бронзовия орел с разперени крила.
Чух бръмчене, електронното устройство отмести резетата. Отворих вратата и се озовах в просторно фоайе, осветявано от кристален полилей. Отвъд се простираше коридор със скъпа ламперия, тежки драперии закриваха високите прозорци. Чух познатия плътен глас:
— Заповядайте, господин Рансбърг. Тръгнете по коридора и завийте вдясно.
Подозирах, че ме наблюдава чрез друга камера, затова поспрях, сякаш се мъчех да преодолея паниката си, притиснах до гърдите си куфарчето с маската и последвах указанията. Прекрачих прага на слабо осветена стая. Стъпалата ми затънаха в плътния тъмнолилав килим. Човек на около шейсет години стоеше зад масивно бюро. Хрумна ми, че изглежда като изработен с матрица; главата и шията му бяха почти с еднаква обиколка, носът му беше сплескан, брадичката неоформена. Оредялата му черна коса бе пригладена върху лъскавото му теме. Раменете му, приведени към цилиндричното му тяло, подсилваха впечатлението, че не е бил роден от жена, а пресован.