Колекционери на смърт [bg]

След час и половина, нарамил кирка, навлязох в трънлива ливада на около петдесет километра от Мобил. Недалеч сред плевелите заплашително се издигаше някаква ръждясала селскостопанска машина. Насекоми жужаха във високата трева. Според инструкциите намерих основите на разрушена къща и тръгнах на юг. Преброих стъпките до малка купчина камъни близо до пресъхнал кладенец. Бях плувнал в пот от силното слънце, но с кирката започнах да отмествам камъните.

След двайсет минути почиствах пръстта, полепнала по вехто кожено куфарче. Изведнъж ме обзе необясним страх. Пъхнах куфарчето под мишница и затичах към колата. Без всякаква причина ми се доплака.

Щом се прибрах у дома, сложих масата куфарчето, но едва след като изпих две бири, се осмелих да го отворя. Ключалката беше ръждясала, затова с остър нож разрязах втвърдената кожа. Извадих запечатан найлонов плик. В него имаше още един, във втория — трети и така нататък. Последният беше увит с мека червена хартия. Отстраних я и извадих маската.

Беше много по-голяма от нормално човешко лице, носът беше като заострен планински връх, скулите — прекалено големи и изпъкнали. Беше боядисана в черно и лакирана. От устата, напомняща кървава рана, вместо зъби стърчаха парчета стъкло. Очните орбити бяха очертани с бяло — изглеждаше, сякаш гротескното лице е на човек, обезумял от гняв. Ако някое дете носеше тази маска по време на обикалянето на къщите на Хелоуин, сигурно щеше да събере няколко торби сладкиши; всеки би дал мило и драго това чудовище да се махне от верандата му.

Разгледах я внимателно — беше изработена от папиемаше. В пети клас със съучениците ми бяхме изработили пинята — фуния от папиемаше, която се окачва на тавана и се пълни с бонбони, после деца с превръзка на очите я удрят с пръчки и се стараят да я счупят. Ето защо познавах технологията — маската беше направена от ивици вестник, накиснати в лепило, получено от разтварянето на брашно във вода, и напластени една върху друга.

За частица от секундата се изкуших да я сложа, ала ми хрумна, че злото е по-скоро излъчване, страшна и бързодействаща отрова, която можеш да вдъхнеш. Върнах маската в куфарчето, затворих го здраво и си легнах. Едва след като се пъхнах под завивката, видях, че лампата в дневната свети. „Капнал съм от умора и не ми се става да я изгася“ — казах си, ала знаех, че се залъгвам; докато проклетото нещо беше в къщата ми, трябваше да има светлина навсякъде.