Колекционери на смърт [bg]

Чух, че вратата се отвори и машинално се обърнах. На прага стоеше човекът, когото преди малко бях видял да „дирижира“ в двора. Лицето му изглеждаше така, сякаш е бил изваден с форцепс от майчината утроба — лявата му страна беше хлътнала като яма. Кожата му беше груба, гъстата му черна коса — разчорлена. Загледа се в мен, все едно се познавахме, и замляска.

Джереми се изтръгна от хватката ми, хвана за лакътя непознатия и го въведе в стаята:

— Какъв удачен момент да се появиш! С брат ми тъкмо говорехме как на човек да му стане хубаво и ето, че ти се появи. Карсън, това е един от най-талантливите обитатели на прекрасния ни дом. Запознай се с Трей Форие.

Човекът от охраната също влезе:

— Сутринта господин Брайдуел поиска разрешение господин Форие да го посети. Посещенията са наградата на брат ви за примерното му поведение през последните два месеца. Ако не желаете той да присъства, господин Райдър, веднага ще го отведа. Не се безпокойте, никога не е правил номера.

Намекваше, че Форие няма да опита да ме убие, след като вратата се затвори — нещо, което можеше да се очаква от повечето обитатели на приюта-затвор.

— Нямам нищо против — отвърнах. — Нека остане.

Охранителят кимна и затвори вратата, Форие продължаваше да ме наблюдава. Помислих си, че явно обича да се взира в хора или предмети.

— Трей, това е брат ми Карсън, когото избавих от ада — каза Джереми.

Промърморих, че ми е приятно да се запознаем и подадох ръка на Форие, но той сякаш не я забеляза.

— Трей е малко саможив — обясни брат ми. — Нали така, Трей? Не обичаш да общуваш с непознати.

Устните на Форие се изкривиха, той отново замляска.

— Казва ли нещо? — попитах.

— О, да. Че лицето ти е на добър човек. Има особено отношение към лицата и формите. Е, вярно, че е малко странен, но в никакъв случай не е като Човека слон например. Понякога дори ми се струва, че преиграва.

Форие отново заразмахва невидимата диригентска палка.

— Бил ли е някога диригент? — попитах.

Джереми се ухили:

— Да речем, че е дирижирал няколко изключително вълнуващи приключения.

— Какво казва?

— Че тук му харесва. Нищо не му трябва. Но на мен ми трябва подаръка, който ми обеща, братко.

Погледнах към вратата:

— Човекът от охраната…

— Той е в другия край на коридора. Преди минута се отдалечи от вратата. Дай ми подаръчето.

Извадих от джоба си зарядното устройство с размерите на кибритена кутийка, около което беше намотан тънкият кабел. Джереми го грабна от ръката ми, извърна се към леглото, след секунда предметът беше изчезнал. Той погледна мобилния телефон, който носех в калъфче, закачено на колана си.

— Дай да видя твоя, Карсън. Струва ми се, че е по-добър модел от моя апарат. На драго сърце щях да ти го покажа, обаче ще ми е доста трудно да го извадя.

Подадох му телефона. Той го подхвърли на дланта си, натисна няколко бутона, излъска го в ризата си, после заговори като актьор в реклама:

— Можеш да се обаждаш на когото и когато поискаш срещу ниска абонаментна такса. Обзалагам се обаче, че моят абонаментен план е по-изгоден.