Колекционери на смърт [bg]

— Искам да останем насаме — казах на охранителя, което означаваше, че трябва да затвори капака, закриващ прозорчето. Той кимна и отвори вратата.

Брат ми продължи да се преструва на погълнат от четивото. Сламенорусата му коса беше грижливо сресана. Той наследи бялата кожа и фините черти на баща ни, но не стана едър като него. Въпреки че бе с шест години по-голям от мен, спокойно можеше да мине за мой връстник, ако не и за по-млад.

Упорито се правеше, че не ме забелязва, макар да беше чул стъпките ни по коридора. По рождение имаше остри сетива, които с всяка година, прекарана в приюта-затвор, все повече се изостряха. Най-забележителен беше слухът му, превърнал се в нещо като инструмент за измерване; благодарение на него брат ми безпогрешно откриваше лъжите, прозираше истинските чувства, прикрити под престорено дружелюбие.

— Какво четеш, Джереми?

Без да вдигне поглед, той прелисти една страница, после вдигна изящната си ръка и отметна от челото си непокорния кичур руса коса:

— „Черно слънце“. Героите са мъж и жена, които взаимно се унищожават. Комична е. — Прочете следващата страница, като прокарваше пръст по редовете. — Как са нещата вкъщи, Карсън? В къщата на брега, която си купи с парите, завещани ти от мама.

Сърцето ми се сви от тревожно предчувствие. Размишленията на брат ми върху съответното ни положение в обществото винаги вещаеха зло. Пресилено се усмихнах и небрежно подхвърлих:

— Всичко е наред, Джереми.

Той обърна на следващата страница; знаех, че вече не чете.

— Не са те нападнали термити, така ли? Покривът не е пропаднал, дървените подпори не са изгнили. Известно ми е, че къщата ти е издигната върху подпори. Защо ли? Може би за да гледаш хората отвисоко.

— Наистина е на подпори. Като всички къщи на брега.

— Мислиш ли, че мама завеща парите на теб, защото ти седя до нея до последния й час?

— Може би донякъде това е причината.

Джереми запрати книгата в стената, извърна към мен очите си, които приличаха на сини огньове:

— Тогава ми отговори на един въпрос, Райдър. ГЛЕДАШ КАК ЕДНА ЖЕНА УМИРА И ПОЛУЧАВАШ КЪЩА НА БРЕГА. АЗ ГЛЕДАМ КАК УМИРАТ ПЕТ ЖЕНИ И МЕ ЗАТВАРЯТ ТУК. КАКВА Е ГРЕШКАТА В ТАЗИ КАРТИНКА?

— Джереми…

— БЯХА ПЕТ! ПЕТ!!! ЛОГИЧНО Е ДА ПРИТЕЖАВАМ ПЕТ КЪЩИ НА БРЕГА. — Сграбчи ме за китката, накара ме да седна до него, замилва ръката ми и заговори с гласа на нашата майка: — Толкова съм ти признателна, Карсън, че гледаше как умирам! Ето ти цяла бала пари, които баща ти спечели, преди да се върне у дома и да пребие Джереми. Защо не си купиш хубава къща на брега на океана? И още нещо, скъпи Карсън — моля те, прецакай го тоя твой брат Джереми. Аз няма да мога, защото скоро ще съм в гроба.

Скочи на крака и закръстосва из стаята. За миг застана пред огледалото, намигна на разкривеното си отражение, после рязко се извърна към мен:

— Разкажи ми за малката Ейва. Защо те чупи?

— Знаеш какво стана миналата година. Тя не издържа стреса. Трябваше да се откъсне от обстановката, която й напомняше за случилото се.