Сянката на чинара [bg]

Джейк не се беше срещал с господата Макгуайър и Ларкин, но знаеше каква слава им се носи. Щатът не беше голям.

— На какво дължа тази чест, господа? — поде Джейк.

— О, струва ми се, че вече си се досетил, Джейк — отговори самодоволно Стилман. — Видях те вчера на погребението на господин Хъбард. Прочетохме собственоръчно написаното му завещание и смятаме, че то само по себе си обяснява всичко.

— Има редица недостатъци — мрачно отбеляза Луис Макгуайър.

— Не съм го изготвил аз — изстреля Джейк от отсрещната страна.

— Но ти си подал молба за легализирането му — отбеляза Стилман. — Очевидно го смяташ за валидно.

— Нямам причина да смятам другояче. Получих го по пощата. Наредено ми беше да го легализирам. И ето ни тук.

— Но как е възможно да държите на нещо толкова нескопосано? — попита Сам Ларкин и леко повдигна от масата копие на завещанието.

Джейк го изгледа с цялото презрение, което съумя да изрази. Типичен задник от голяма кантора. Въобразяваше си, че превъзхожда другите, защото му плащаха на час. Според ерудираното му мнение това завещание бе „нескопосано“, следователно невалидно, а всички останали трябваше да се съобразяват с неговото становище.

Джейк запази самообладание.

— Загуба на време е да седим тук и да обсъждаме собственоръчното завещание на господин Хъбард. Да оставим това за съдебната зала.

С тези думи Джейк постави първото условие. В края на краищата той беше изградил репутацията си — каквато и да беше тя — в съдебната зала. Господин Макгуайър изготвяше завещания, господин Ларкин — договори, а доколкото можеше да прецени, специалността на Стилман беше защитата по дела за промишлен палеж, макар сам да се мислеше за агресивен боец.

Съдебната зала, тоест залата на Джейк в съда отсреща, беше мястото, където няма и три години по-рано бурно бе протекъл прочутият процес срещу Карл Лий Хейли, и макар че гостите му надали щяха да го признаят, те също с огромен интерес бяха наблюдавали развитието му от разстояние. Като всеки друг адвокат в щата бяха позеленели от завист от популярността на Джейк.

— Може ли да попитам какви са взаимоотношенията ти със Сет Хъбард? — поинтересува се учтиво Стилман.

— Не го познавам. Починал е в неделя, а завещанието му пристигна в пощата ми в понеделник.

Адвокатите се втрещиха от този факт и им отне известно време да го асимилират. Джейк реши да продължи да ги притиска.

— Признавам, че никога не съм имал такъв случай, никога не съм легализирал собственоръчно написано завещание. Предполагам, че разполагате с много копия на предишното завещание, изготвено от фирмата ви миналата година. Бихте ли ми предоставили едно?

Те се размърдаха и се спогледаха.

— Е, Джейк, ако това завещание беше прието за легализиране, то щеше да бъде публично достояние и щяхме да ти дадем копие. Ние обаче го оттеглихме, след като научихме, че вече е подадено друго. Така че нашият документ си остава поверителен.