Игри за милиарди [bg]

Стиснаха си сърдечно ръцете, после изневиделица се появи сервитьор, който донесе поднос със скоч с лед за Джак, студена бира за Мат и диетично пепси за Пери.

— Откъде знаеш, че обичам диетично пепси? — попита Пери и присви очи, изведнъж изпълнен с подозрения.

— Улучил съм — отговори Джак. Очевидна лъжа. — Между другото поръчах предварително. Тъй като сте заети, реших, че така ще спестим време. Нещо против пържолите?

— Нищо — отвърна Пери и Мат кимна.

Седнаха около малка маса и разгънаха салфетките си. Джак едва изчака да се настанят, погледна Пери и веднага заговори по същество:

— Надявам се да не ви прозвучи нахално, но искам да купя фирмата ви.

Пери, който отпиваше пепси, се задави и се разкашля толкова силно, че лицето му се зачерви. Удари се по гърдите и успя да поеме дъх.

— Какво?

Джак се облегна назад и кръстоса крака.

— Вероятно прозвуча малко неочаквано.

— Неочаквано? Не, не… каза го точно и нахално. За кого се смяташ?

— Добре, нека обясня. Допреди няколко дни бях съдружник в „Колдрон“. Като доста финансисти и на мен ми писна да инвестирам в други, уморих се да гледам от тъчлинията. Правя много пари, но не произвеждам нищо. Вече съм готов да се заема със собствен бизнес.

— Продължавай.

— От около година търся подходяща възможност.

— Наистина ли? — попита Пери, леко учуден.

— Да. И след като се консултирах със съдружниците си. „Арван Кемикълс“ ме заинтригува.

— Радвам се, че ни намираш за интересни.

— Направих някои проучвания. Вие сте публична компания, така че не беше трудно. Имате чудесно предприятие, Арван, впечатляващо наистина.

— Гордеем се с него.

— И имате сериозни проблеми.

Пери и Мат се спогледаха. Какво още знаеше? Може би нищо. Може би стреляше напосоки в тъмното.

Мат заговори пръв, като полагаше усилия да звучи спокоен и безразличен.

— Имаше няколко дребни проблеми, но те не са нещо, с което да не можем да се справим и сами.

Джак остави това невероятно изречение, без да го оспори, и моментът продължи като че ли цял час. Тишината беше многозначителна и ако беше казал „глупости“, щеше да е жестоко, но не и толкова красноречиво.

Знаеше много.

В края на краищата Джак потвърди с равнодушен тон най-лошите им страхове:

— Преди две години продажбите ви са възлизали на четиристотин милиона. Миналата година се сриват до двеста, а освен ако проучванията ми са неточни, пазарът на боеприпаси тази година е още по-свит. — Джак обърна поглед към Мат. — Предполагам, че под дребни проблеми разбираш точно това.

Прикривайки изненадата си, Мат каза:

— Времената са трудни. Което не е новина. Оцеляване на най-приспособените. Ние съществуваме вече четирийсет и пет години. Повярвай, когато се слегне прахолякът, ние пак ще сме тук.

— Не гледай на мен като на враг, Мат. Не съм враг.

— А… Значи си приятел?

— Не, но ще стигнем и до това.