Крайбрежната чайна [bg]

— Да. От преди няколко месеца. С жена ми имахме тази идея. Това е неизследвана територия за нас — цялата тази работа с чая — но винаги сме обичали по чаша чай. Засега върви добре.

— Разбирам — каза Кат.

— Това е госпожата — той кимна по посока на някаква жена, която изглеждаше стресирана сред тенджерите в кухнята. — Изпробва нова рецепта.

Той се отдалечи, за да им донесе поръчката.

— Можеха да поосвежат малко отвътре — прошепна Кат, когато собственикът се отдалечи. Тя посочи избледнелите тапети, чийто мотив с кораби едва се виждаше.

— Усеща се влага — добави Серафин.

— Няма значение. Лети каза да не очакваме много от обстановката. Сигурна съм, че ягодовите тарталети ще компенсират всичко това.

— Да. Разбира се.

Чайникът пристигна няколко минути по-късно с тарталетите върху обикновена бяла чиния до него.

На Кат й трябваше само един бърз поглед.

— Купешки са — каза тя разочарована.

— О, Боже! — Серафин отхапа и кимна, за да потвърди подозренията на Кат. — Права си. И сладкото изобщо не е хубаво.

Вратата се отвори и някакъв мъж със сива опашка залитна в кафенето.

— Как върви, Стив? — извика той. — А кой е това? — той се запъти към тяхната маса и Кат усети силната миризма на уиски. — Не съм ви виждал тук преди.

— Не сме от тук — отговори учтиво Серафин. — За първи път идваме.

— Французойче, а? Ууу ла ла! — той придърпа един стол, обърна го и седна при Кат и Серафин. — Изглеждате достатъчно дружелюбни, въпреки всичко. Нямате нищо против да се присъединя към вас, нали?

— Всъщност ние тъкмо… — започна Кат.

— Приятен разговор с местен младеж, не можеш да устоиш, нали? Сега нека да ви кажа как дойдох тук…

Кат дискретно завъртя очи към Серафин и устата на Серафин трепна, докато се опитваше да сдържи смеха си.

— Работех в търговския флот — провлачи той. След това избухна в песен, забрави думите и изведнъж си спомни, че беше започнал да разказва нещо. — Бил съм навсякъде — Сингапур, Малайзия, Германия. Където щете — вдигна ръкава на ризата си и показа изпъстрената си с тъмносини татуировки ръка. — Връщат някои спомени.

— Супер — каза Кат.

— И ти имаш — той посочи към татуировката на ръката на Кат, — но се обзалагам, че не е било толкова болезнено като тези. Със стара химикалка — знаеш ли как се прави?

Кат се обърна към собственика с надежда за спасение, но той разговаряше с жена си в кухнята.

— Израснах в Ирландия — продължи мъжът. — Един от десет. Аз бях един от щастливците. Двама починаха от туберкулоза, бяхме натъпкани в една стая, всички ние и…

Провлаченият му пиянски говор се забави и той отново забрави за какво говори.

Кат погълна последното парченце от тарталетата си и повдигна вежди към Серафин.

— Страхувам се, че вече трябваше да сме на друго място.

— Така ли? — попита невинно Серафин.