Дама, поп, асо, шпионин [bg]

— И така, драги мой, ето докъде стигнахме — извика Кони. — От години се носеха слухове, че Карла опитва да си направи лична армия в рамките на московския Център, но видите ли, бедничкият той нямал достатъчно власт. Знаехме, че има агенти по цял свят и е съвсем естествено да се притеснява, че с напредването на годините и кариерата му няма да може да ги управлява сам. Знаехме, че като всеки друг и той е страшно ревнив към тях и не би могъл да понесе мисълта, че ще трябва да ги предаде на официалните резиденти в съответните държави. Естествено, че не би го направил, знаеш колко мразеше резидентурите — раздут щат, никаква сигурност. По същия начин мразеше и старата гвардия. Наричаше ги закостенели и с пълно право. Е, вече имаше властта и действаше по въпроса, както би постъпил всеки истински мъж. Март шейсет и трета — повтори тя, в случай че Смайли беше пропуснал датата.

Нищо не последвало, разбира се.

— Обичайните неща — трай си, гледай си работата и не бери грижа.

Тя си траяла три години, докато майор Михаил Фьодорович Комаров, заместник на военния аташе в съветското посолство в Токио, не бил заловен на местопрестъплението да предава шест ролки строго секретна разузнавателна информация, осигурена му от високопоставен служител в японското Министерство на отбраната. Комаров беше главно действащо лице на втората й приказка — не дезертьор, а войник с пагони на артилерист.

— И медали, драги мой! Толкова много медали!

Самият Комаров трябвало да напусне Токио толкова бързо, че оставил кучето си заключено в апартамента и по-късно го намерили там, умряло от глад, което Кони не можеше да му прости. Разбира се, в същото време японският агент на Комаров бил старателно разпитан, а по някаква щастлива случайност Циркът успял да купи доклада от Страната на изгряващото слънце.