Игри на злото [bg]

Стаичката на децата беше малка, но имаше място за две самостоятелни легла, разделени от едно нощно шкафче. Гардеробче и тоалетка допълваха мебелировката. Ким намери стаята за значително по-приветлива от тези, в които тя лично беше настанявана като дете. Тогава всички елементи по мебелировката и украсата се свеждаха до функционалност и нищо повече.

Тук белите стени бяха изрисувани надлъж с червени и зелени бръшлянови листа, а по чаршафите и калъфките пъстрееха различни герои на Дисни.

Момиченцата седяха на пода между двете легла. И двете бяха облечени в гащеризончета-маски. Дейзи беше далматинче, а Луиза — бухалче. Въздухът ухаеше на сапун и шампоан от измитите им косички.

Внезапно сърцето на Ким се сви от болка. Дейзи забавляваше сестричката си с едно обуто в шорти плюшено мече и, миг преди да забележи гостенките, на лицето й бяха изписани вълнение и радост.

Щом видя двете жени обаче, тя се затвори обратно в себе си и изражението й стана сериозно. Ким я разбираше отлично. Колкото и ужасен да беше животът на Дейзи, той й беше познат. Колкото и да се страхуваше от хората в дома си, те не й бяха чужди. Доскоро в съществуването й имаше константи: майка й, приятелките й, играчките й. А сега мястото на всички тези неща беше заето от непознати хора и техните безкрайни въпроси, които непрекъснато я връщаха към най-болезнените спомени.

Ким усети вина, че се налага да им причини още болка.

— Здравейте, момичета, на какво играете? — попита Илейн и също се настани на пода.

Ким забеляза, че психоложката седна близо до децата, но не прекалено близо. Разстоянието между двете деца беше по-малко, отколкото между нея и тях, като така Илейн твърдо се поставяше вън от техния кръг и им показваше, че присъствието й не представлява заплаха.

Ким остана на прага. Дейзи се втренчи изпитателно в нея.

— Тази дама ми е приятелка. Престорете се, че я няма. Тя няма да ви пита нищо, нито ще ви кара да се чувствате неудобно.

Дейзи откъсна очи от непознатата гостенка, но си личеше, че не е убедена. И с право, помисли си Ким.

— Дейзи, ако ми позволиш, бих искала да ти задам няколко въпроса.

Дейзи погледна сестричката си, която местеше очи между двете посетителки.

— Мила, искам сега да си помислиш за онези пъти, когато сте били долу.

Ким забеляза, че Илейн не назовава изрично мазето, нито използва думи, които да принудят детето да си спомня каквото и да било. Дейзи беше свободна сама да се върне в миналото.

Детето яростно замига, но не продума. Ръчичката й здраво стискаше мечето.

— Мила, тогава имаше ли още някой в стаята с вас?

Дейзи стрелна с очи сестричето си, но отново не отговори.

— Мила, мама слизала ли е някога с вас в мазето?

Отново поглед към по-малката сестричка.

Мамка му, досети се Ким, с това я е заплашвал! Копелето й е казал, че ако разкаже истината на някого, ще направи нещо лошо на сестра й. Дейзи все още се боеше от тази заплаха. По-голямата сестричка защитаваше по-малката. Ким я разбираше по-добре от всеки друг. Макар по-голяма само с няколко минути от Майки, тя беше готова да го защитава с цената на живота си.