Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Ронин се присъедини към нея, но когато тя направи крачка след джуджетата, той внезапно я дръпна встрани с потъмняло лице.
— Какви ги вършиш? — прошепна огненокосият магьосник. — Само аз отивам в Каз Модан!
— И нямаше да имаш възможността да стигнеш там, ако не бях споменала, че идвам с теб. Видя как реагираха джуджетата преди това.
— Верееса, не знаеш в какво се забъркваш!
Тя доближи лицето си на милиметри от него, предизвиквайки го.
— И какво е то? Нещо повече от обикновена шпионска мисия в Грим Батол? Замислил си нещо, нали?
Ронин изглеждаше почти готов да й отговори, но точно тогава някой ги повика. Двамата се обърнаха едновременно и видяха Дънкан Сентур да се приближава към тях.
Внезапна мисъл осени елфата. Тя не бе помислила за паладина, когато се бе опитала да убеди Фалстад да ги закара отвъд морето. Но доколкото вече познаваше рицаря, Верееса имаше ужасното чувство, че той ще настоява да тръгне с тях.
Явно магьосникът още не се бе сетил за това, защото гневът му продължаваше да бъде съсредоточен върху нея.
— Ще говорим за това, когато останем насаме, но искам да знаеш нещо отсега — когато стигнем бреговете на Каз Модан, само аз ще продължа нататък! Ти ще се върнеш с нашия добър приятел Фалстад. И ако си помислиш да продължиш напред…
Очите му пламнаха. Буквално пламнаха. Дори неустрашимата елфа не можа да се сдържи и се отдръпна удивена.
— Аз лично ще те върна тук!
Осем
Те приближаваха към Грим Батол.
Некрос знаеше, че този ден ще настъпи. След катастрофалния разгром на Дуумхамър и по-голямата част от Ордата, той бе започнал да брои дните до момента, в който победоносните войски на хората и техните съюзници щяха да се появят, марширувайки в остатъците от оркските владения в Каз Модан. Вярно, че Алиансът на Лордерон бе принуден да се бори със зъби и нокти за всяка педя земя по пътя си, но най-накрая бяха пристигнали. Некрос почти можеше да види армиите, които се струпваха по границата.
Но преди да нанесат своя удар, тези армии се надяваха допълнително да отслабят орките. Ако можеше да вярва на думите на Крил, а този път той нямаше никаква причина да лъже, значи наистина бе приведен в действие заговор за освобождаването или унищожаването на кралицата на драконите. Гоблинът не бе успял да научи точно колко души са изпратени, но Некрос смяташе, че за толкова важна операция, особено при докладите за увеличена военна активност откъм северозапад, би трябвало да са поне един полк от подбрани рицари и елфи. Със сигурност щеше да има и магьосници, и то от най-могъщите.
Оркът повдигна талисмана. Дори Демонична душа нямаше да му даде достатъчно сили, за да защити леговището, а в този момент той не можеше да очаква никаква помощ от вожда си. Зулухед бе зает с подготовката на последователите си за очакваната на север касапница. Няколко чирака наблюдаваха границите на юг и на запад, но Некрос имаше толкова вяра в тях, колкото и в психическата стабилност на Крил. Не, както обикновено всичко оставаше на плещите на осакатения орк и зависеше от решенията, които той щеше да вземе.
Той закуцука по каменните коридори, докато стигна до спалните помещения на драконовите ездачи. От ветераните бяха останали малцина, но един, на когото Некрос винаги бе имал вяра, продължаваше да язди в челото на всяка битка.
Повечето от грамадните воини се бяха скупчили около масата в средата на стаята — мястото, където обсъждаха битките, ядяха, пиеха и хвърляха зарове. От потракването, което идваше от събраното множество, ставаше ясно, че в момента тече някоя сериозна игра. Ездачите нямаше да останат доволни от прекъсването, но Некрос нямаше друг избор.
— Торгус! Къде е Торгус?
Някои от воините погледнаха към него, а ядосаното им сумтене го предупреждаваше, че най-добре натрапваното му да е от изключителна важност. Еднокракият орк оголи зъби и сбърчи гъстите си вежди. Въпреки загубата на крайника си, той беше избран за водач тук и никой, дори ездачите на дракони нямаше да се отнася към него като към по-нисш.
— Е? Някой от вашата пасмина да ми отговори, иначе ще нахраня кралицата на драконите с парчета от телата ви!
— Тук, Некрос… — Огромна фигура се отдели от групата и след като се изправи, се извиси с цяла глава над останалите орки. Грозен лик, дори според стандартите на собствената им раса, се вторачи в Некрос. Едната му бивна беше отчупена и белези красяха и двете страни на тумбестото лице с мечешки черти. Раменете му бяха два пъти по-широки от тези на възрастния заклинател и преминаваха в мускулести ръце, дебели колкото здравият крак на Некрос. — Тук съм…