Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Облечена в сребристата качулата роба на послушница, Тиранде тичаше тихо през високите мраморни зали на храма. Над нея магически стенописи изобразяваха небесата. Илюзията бе толкова съвършена, че един обикновен посетител можеше дори да помисли, че там няма покрив. Но единствено голямата зала, където се провеждаха ритуалите, наистина беше отворена към небето. Там Елун се появяваше под формата на лунни лъчи и докосваше верните й жрици както майка децата си.
Тиранде премина покрай извисяващите се скулптури, изобразяващи земните инкарнации на богинята — тези, които бяха служили като върховни жрици в миналото — и накрая премина по обширния мраморен под на фоайето. Тук чрез фина мозайка бе изобразено сътворението на света от Елун и другите богове, а Майката Луна естествено стоеше начело. С няколко изключения, боговете представляваха само сенчести фигури с размити лица, а не създания от плът, заслужаващи да бъдат детайлно изографисани. Само полубоговете — деца и помощници на върховните — имаха реални черти. Един от тях, разбира се, беше Ценариус, за когото мнозина вярваха, че е дете на Луната и Слънцето. Той самият не казваше нищо по въпроса, но Тиранде харесваше историята и предпочиташе да вярва в нея.
Студеният нощен въздух навън я успокои донякъде. Тя се спусна по белите алабастрови стъпала и се сля с тълпите. Мнозина скланяха глави в знак на уважение към сана й, а други учтиво й правеха път. Имаше предимства в това да бъдеш дори послушница в храма на Елун, но в момента Тиранде би предпочела да бъде единствено самата себе си.
Сурамар не беше толкова величествен, колкото Зин-Азшари, но имаше мащабно излъчване. Пред погледа й се носеха ярки и блестящи цветове, докато влизаше в централния площад, където всякакви търговци предлагаха стоките си на населението. Наоколо се разхождаха благородници в богато украсени й покрити с диаманти роби в огненочервено и слънчево оранжево, с навирени носове и очи, вперени единствено в пътя напред. Рамо до рамо с тях крачеха елфи от средната класа, носещи по-обикновени дрехи в зелено, жълто, синьо или някаква смесица от тези цветове. На пазара всеки искаше да се покаже в най-добрата си светлина.
Дори сградите служеха за надпреварата в пищността. Пред погледа на Тиранде се виждаха всички цветове на дъгата. Някои носеха дори по седем отсенки на един и същ цвят, а по стените на повечето имаше изобразени драматични картини. Светлината на факли осветяваше повечето, защото играта на пламъците се считаше за оживяващ сцените елемент.
Малцината, непринадлежащи към расата й, които младата послушница беше срещала през краткия си живот, изглежда намираха вкуса на нощните елфи към цветове за твърде крещящ, а някои дори изказваха предположение, че народът й е съставен изцяло от далтонисти. Макар нейните собствени вкусове също да бяха по-консервативни, ако и не до крайността на Малфурион, Тиранде просто смяташе, че децата на Луната имат по-развита чувствителност към разнообразието от модели и шарки, които съществуват по света.
В центъра на площада забеляза струпана тълпа. Повечето жестикулираха и сочеха, а някои коментираха или с отвращение, или с подигравка. Любопитството я надви и тя отиде да види какво може да бъде толкова интересно.
В началото зяпачите дори не я забелязаха, което говореше, че гледката явно е много рядко чудо. Тя докосна учтиво най-близкия елф и когато я разпозна, той веднага й стори път. По този начин Тиранде успя да навлезе дълбоко сред тълпата.
Насред всичките тези елфи бе поставена клетка, малко по-ниска от нея. Беше изградена от здрави железни пръти и явно съдържаше някакъв силен звяр, защото от време на време се разтърсваше и се чуваше животинско ръмжене, което разбуждаше нови приказки сред зяпачите.
Тези непосредствено пред нея не пожелаха да се преместят, дори когато видяха кой ги тупа по рамото. Ядосана и любопитна, слабата нощна елфа се извъртя в опит да види между двама души.
Гледката пред очите й я накара да ахне.
— Какво е това? — изпелтечи послушницата.
— Никой не знае, сестро — отвърна й един пазач, стоящ наблизо, носещ бронята на войн от Сурамарската полиция. — Лунната стража трябваше да хвърли три удържащи магии, за да го усмири.
Тиранде се огледа инстинктивно за някой от качулатите, облечени в зелени роби магьосници, но не видя никого. Вероятно бяха омагьосали клетката, а след това бяха оставили окованото създание в ръцете на стражите, докато решат какво да го правят.