Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Малигос и неговите съпруги представляваха ярък контраст. Те постоянно се движеха, ръчкайки се едни други и зяпайки във всички посоки. Синьо-белите им люспи блестяха във весели дребни прояви на магия и от време на време малки детайли по тях се изменяха в съответствие с настроението им. Кориалстраз ги намираше за по-ободряваща гледка от черните и зелените.
Четирите съпруги на Ноздорму бяха почти толкова тържествено мълчаливи, колкото и Изера. Те имаха същия пясъчно-бронзов цвят като Аспекта си, но изглеждаха по-солидни от почти течния господар на Времето. Кориалстраз се зачуди къде ли може да е отишъл Ноздорму, та да пропусне подобно събитие. От малкото, което бе научил от кралицата си, подразбираше, че дори съпругите на Аспекта не знаеха със сигурност какво му се е случило.
Но Безвременния все пак бе тук в своята същност и само това имаше значение. В лапите на най-възрастната от женските имаше пясъчен часовник, създаден сякаш от чиста, златна слънчева светлина. Във вътрешността му бронзовият пясък се движеше не надолу, а нагоре. Когато горният край се напълнеше, песъчинките започваха да се спускат, само за да се понесат обратно след малко.
Пясъците бяха част от Ноздорму, отделена от него именно за такива спешни нужди на ятото му. Предполагаше се, че всички Аспекти държат част от същността си в резерва, тъй като бяха нещо много повече от огромни гущери. Те въплъщаваха в себе си най-могъщите сили на света, самата материя на сътворението му, бяха родени от ръцете на онези, които бяха създали и него. Петте Аспекта наистина бяха оковани от земните закони, но се намираха толкова над другите дракони, колкото те се намираха над мимолетните раси.
Различните ята се бяха изредили с даренията си и сега оставаха само двама. Последният, по ирония на съдбата, бе Кориалстраз.
По някаква причина не се чувстваше кой знае колко добре от тази чест.
Но преди младият дракон да се отдаде, трябваше да бъде представена есенцията на Безвременния. Саридорми, първата съпруга на Аспекта, носеше пясъчния часовник нежно в предната си лява лапа. Тя пристъпи към Драконовата душа.
Творението на Нелтарион се носеше точно в центъра на залата, а простичката му форма излъчваше страховит, но величествен блясък. Цветовете, които непреднамерено пасваха на тези на драконовите ята, окъпваха всички в светлина.
— Нося символа на Онзи, който няма край, Онзи, който вижда миналото, настоящето и бъдещето! — напевно произнесе Саридорми. Тя вдигна блестящия часовник над светещия диск. — В негово име прибавям силата му, могъществото и самия него, към това оръжие, което ще използваме срещу чудовищата, нападащи кралството ни!
С едно-единствено стискане на могъщата си лапа огромният женски дракон счупи часовника.
Пясъкът, представляващ есенцията на Ноздорму, не падна на купчинка, както Кориалстраз очакваше. Вместо това той се завихри — сякаш сам той бе живо и мислещо същество — и започна да се върти над Драконовата душа. Междувременно върху диска потече тънка струйка бронз. Всяка частичка падаше с ярко проблясване, а после изчезваше вътре.
Когато и последната песъчинка потъна в диска, залата се изпълни от ярка светлина — слънчев блясък, който заслепи Кориалстраз. Той обърна очите си настрани и не погледна, докато яркостта не намаля поне малко. Червеният левиатан видя, че останалите, дори зелените, също са били принудени да прикрият очи. Само Нелтарион продължаваше да наблюдава случващото се. Широко отворените му очи жадно попиваха всичко.
— Любов моя — дойде до него шепотът на Алекстраза.
Все още неспокоен поради причини, които не можеше да определи, Кориалстраз пристъпи напред. Ако зависеше от него, той щеше да откаже да даде част от себе си на Драконовата душа, но кралицата му бе поискала това от него така, както и от всички останали; как би могъл точно той да каже не? Независимо от това червеният дракон се вгледа в талисмана, все едно в него се криеше не спасението на света, а по-скоро нещо, което го замърсява.
„Това обаче е глупаво — помисли си. — За какво му е на Земния пазител да прави такова гнусно нещо?“
После Драконовата душа надвисна над него. Толкова отблизо в нея нищо не изглеждаше незначително. Бе преизпълнена със сила, която мнозина в миналото бяха желали страстно, а много други в бъдещето, векове напред, щяха да копнеят за нея. Обединената мощ на всички дракони — най-великите деца на този свят.
— Тя те чака.
Червеният дракон погледна към широкото лице на черния. Нелтарион не мигаше. Въздухът излизаше от дробовете му на бързи и плитки дихания, сякаш всяка секунда, в която Кориалстраз се колебаеше, го изпълваше с все повече напрежение.