Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Всъщност не друг, а именно Брокс отговори на въпроса на Ронин, но не с думи. Когато и собствената им група попадна в капан сред потока цивилни, оркът започна да действа. Той премина покрай Джарод и пазачите и изрева срещу най-близките от тълпата, размахвайки огромната брадва над главата си. Представляваше толкова страховита гледка, че нощните елфи страхливо започнаха да му отварят път.
— Не! — изтътна той. — Напред! Няма да ходите натам! Само напред! Помогнете на други!
И докато спътниците му го гледаха, гротескното същество започна да подкарва бегълците, все едно е правил същото с крави или овце цял живот. Никой от нощните елфи не желаеше да предизвика яростта му и изпълняваха командите му до последната буква.
Джарод бързо пое примера и разпръсна стражите си нашироко, за да подкарват цивилните пред себе си. Скоро там отново имаше ред и когато други офицери разбраха какво става, започна да се оформя истински фронт. С внимателна и планирана прецизност въоръжената армия подтикваше тези, които трябваше да пази, напред. Скоростта, с която всички се придвижваха, нарасна значително.
Но Пламтящият легион все така ги преследваше. Крас забеляза в далечината някаква планина, която събуди смътни спомени у него. Той се обърна към Джарод и запита:
— Капитан Шадоусонг, този злокобен връх има ли си име?
— Да, господарю Крас. Наричат го Монт Хайджал.
— Монт Хайджал… — Магьосникът облиза устни. — Толкова назад ли са пи избутали?
Ронин забеляза изражението му. Той заговори само за ушите на Крас:
— Спомняш ли си това име?
— Да… и това означава, че ситуацията на нощните елфи наистина е отчаяна.
Човекът изсумтя.
— Нещо, което, ще признаеш, вече знаехме.
Очите на Крас потъмняха.
— Не можем да позволим това отстъпление да продължи още много. Армията трябва да даде отпор. Ако отстъпим отвъд Монт Хайджал, всичко е загубено.
— Някакви спомени ли се раздвижиха?
— Не знам, може би просто здрав разум. Пра всички положения обаче съм убеден, че не можем да продължим по-далеч от този връх. Независимо от това, което твърди историята, не мога да гарантирам, че нощните елфи ще триумфират, ако не успеем да спрем.
— Но лорд Рейвънкрест вече прави всичко, което може и ние самите сме изтощени само от това да печелим време.
— Значи трябва да сторим нещо повече. — Драконовият магьосник се надигна толкова, колкото му позволяваше нощният саблезъб. — Само да можех да намеря Малфурион. Умението му ще ни бъде нужно сега.
— За последно го видях с жрицата Тиранде. Изглеждаше толкова блед, колкото е възможно за расата му. Борил се е с нещо, което почти го е убило.
— Да, мисля, че беше Аркемонд.
— Тогава Малфурион щеше да е мъртъв.
Крас поклати глава.
— Не… и точно затова го искам тук при нас. Независимо от това, с него или без него, трябва да подновим атаката.
— Да подновим кое?!
Някогашният учител на Ронин се обърна по посока на демоните.
— Да, отново трябва да станем агресивни.
Най-великите сред драконите се събираха в залата на Аспектите, поканени от Алекстраза и Нелтарион. Четирите присъстващи Аспекта водеха процесията, в която участваха само техните консорти, както и тези на отсъстващия Ноздорму. Всички други дракони вече се бяха отдали, но за притежаващите такава огромна сила като тези, събрани сега, процесът изискваше повече деликатност.
Трите съпруги на Земния пазител стояха почти скрити зад гърба му. Те бяха по-големи от Кориалстраз, но все пак изглеждаха като джуджета пред черния мъжкар. Докато ги гледаше, най-младият консорт на Алекстраза забеляза, че те изглеждаха като сенки на Земния пазител — сякаш всяко тяхно движение зависеше от стореното или казаното от Нелтарион. Червеният дракон сметна това за притеснително, но никой друг сякаш не го забелязваше.
Смарагдовите мъжкари, които се носеха с Изера, бяха слаби, почти призраци, сравнени с другите велики левиатани. И още по-притеснително — също като господарката си, и те се движеха с постоянно затворени очи. Но под спуснатите им клепки можеше да се види как очите бързо се движат напред-назад. Зелените постоянно се намираха в две измерения, по-често в Смарагдовия сън. Бяха тихи и неподвижни, но Кориалстраз знаеше, че магическите им сетива внимателно следят ситуацията.