Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
Докато Брокс се опитваше да държи острието на разстояние от себе си, втори нападател кацна на рамото му. Оркът изсумтя, когато друг нож одраска ухото му. Войнът успя да откопчи създанието от рамото си и да го запрати колкото можеше по-надалеч. Когато писъкът на гоблина заглъхна, оркът се опита отново да отскубне тварта, впила се в гърдите му.
Почти бе успял, когато някой хвана и двата му крака. Брокс вдигна единия и го стовари обратно на земята с всичка сила. Звукът на счупени кости му достави огромно удоволствие. Хватката върху този крак изчезна. За съжаление, когато опита същото и с другия, гоблинът смени позицията си, но не го пусна.
Онзи на гърдите му успя да забие ножа си в рамото на Брокс. Дяволското изчадие започна да се кикоти и вдигна отново оръжието си.
Вбесен, оркът замахна с огромния си юмрук и удари с всичка сила гоблина в слепоочието. Кикотът замря, заменен от тихо гъргорене, преди създанието да падне на земята.
Но Брокс отново нямаше време за почивка. Нов нападател се заби в стомаха му и му изкара въздуха. Оркът залитна назад. Поне едно добро нещо произтече от това — чу се изпищяването на гоблина, хванал крака му. Полусмазано от тежестта на крайника, създанието го пусна.
Втори зеленокож дребосък скочи върху падналия орк и го удари с камък. Това не се припокриваше съвсем точно с представите на Брокс за благородна смърт. Не си спомняше някой орк във великите епични легенди на народа му да е бил убит от гоблини.
Изведнъж проблесна ярка червена светлина. Двете изчадия върху гърдите му изпищяха и отхвърчаха назад. Едното се сблъска с друг гоблин и двамата паднаха в кълбо омотани крайници, а второто се размаза върху скалите.
— Провери дали сме ги спипали всички! — прозвуча гласът на Крас.
Брокс разтърси глава и успя да фокусира погледа си навреме, за да види как двамата оплетени гоблина потъват в твърдата допреди миг скала. Писъците им секнаха в мига, в който главите им потънаха под повърхността.
Един друг гоблин, който или бе по-умен, или по-нагъл от останалите, метна с безпогрешна точност камък към слепоочието на магьосника. Макар и да знаеше, че е твърде късно, Брокс отвори уста да предупреди Крас… и с изненада видя как камъкът не само не удари слабия заклинател, но отскочи с такава скорост, че когато удари хвърлилия го гоблин, разби черепа му.
Космите по врата му настръхнаха и той инстинктивно замахна зад себе си. Гоблинът, който точно щеше да забие нож в гърба му, отхвърча назад.
Крас остана неподвижен, а очите му в момента бяха затворени. Брокс предпазливо се изправи на крака, опитвайки се да не издаде и най-малък звук, за да не разсейва заклинателя.
— Никой не успя да избяга… — промърмори най-сетне драконовият магьосник. После отвори очи и огледа клането. — Хванахме ги всичките.
Оркът намери брадвата си, а после сведе засрамено глава.
— Прости ми, древни. Държах се като необучено дете.
— Всичко свърши, Брокс… а може и да си ни намерил по-кратък път към целта.
След това магьосникът докосна рамото на орка, очите му проблеснаха за миг и раните на зеленокожия войн изчезнаха, сякаш никога не са съществували.
Успокоен, че не се е посрамил напълно, Брокс погледна магьосника с любопитство. Малфурион също изгледа Крас, но с повече разбиране.
— Те най-добре знаят как да достигнат леговището на дракона — обясни заклинателят, а ръката му заблестя отново. — Могат да ни покажат пътя.
Брокс се огледа наоколо. Всички гоблини, които виждаше, изглеждаха мъртви. След това изведнъж видя как онзи, който се бе забил в скалата, се надига непохватно. В началото измореният орк се зачуди как създанието е оцеляло от удара… и после бързо осъзна, че всъщност не е успяло.
— Ние сме слуги на Живота — прошепна Крас с очевидно отвращение. — И това значи, че също толкова добре познаваме и Смъртта.
— Майко Луна… — ахна Малфурион.
Брокс промърмори молитва към духовете и загледа съживения труп. Това твърде силно му напомняше за Пълчищата. Без да го осъзнава, той стискаше здраво брадвата си, за в случай, че гоблинът атакува внезапно.
— Успокойте се, приятели. Аз съживих само спомените му за пътеката. Той ще върви по нея, а после ще се върне в света на мъртвите. Аз не съм натрезим и не изпитвам наслада от това да обвързвам трупове с волята си. — Крас направи жест по посока на мъртвия гоблин и след като се обърна нескопосано, съществото започна да се тътри на север. — Сега елате! Нека приключим тази отвратителна работа и да се подготвим за влизане в светилището на Тъмния…