Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Фигура 8. Покупателна сила на златото и индекс на цените на едро в Англия, 1560 – 1976 г.
Какво показват по-новите данни от Съединените щати, отнасящи се за последните два века, които са белязани с по-висок икономически растеж, отколкото през периода, изследван от Джастрам? Златото дори е увеличило покупателната си сила, изразена в стоки, чиито цени нарастват значително, изразени в американски долари. Това е напълно очаквано предвид факта, че златото представлява най-твърдата съществуваща валута. По-лесно е да увеличаваш предлагането на всички други стоки, освен на златото, и с времето всички други стоки ще станат по-изобилни от него, а то би увеличило покупателната си сила. Както се вижда на Фигура 9,[81] американският долар също увеличава стойността си спрямо стоките, когато е фиксиран към златото, и значително губи стойност, когато връзката със златото е прекъсната. Така става по време на американската Гражданска война и печатането на „зелените гърбове“, както и през периода след 1934 г., с девалвацията и конфискуването на златото на гражданите.
Фигура 9. Цени на стоките в злато и в американски долари, логаритмична скала, 1972 – 2016 г.
В периода 1931-1971 г. парите номинално са свързани със златото, но само чрез различни правителствени схеми, които позволяват размяната на злато срещу книжни пари при мистериозни условия. Този период се характеризира с нестабилност както на правителствените пари, така и на златото, в зависимост от промените в политиката. За да сравним златото с правителствените пари, е по-полезно да разгледаме периода след 1971 г. до наши дни, през който националните валути се търгуват на пазари, а централните банки са натоварени да гарантират покупателната им сила (виж Фигура 10[82]).
Фигура 10. Основни валути, оценени в злато, 1971 – 2017 г.
Дори най-добре представящите се и най-стабилни правителствени форми на пари са се обезценили спрямо златото. Стойността им днес е около 2-3% от стойността им през 1971 г., когато са отвързани от скъпия метал. Това не отразява пазарната стойност на златото, а по-скоро спада на цената на валутите. Когато сравняваме цени на стоки и услуги в правителствени пари и злато, откриваме значително повишаване на цените, изразени в правителствени пари, и сравнителна стабилност на цените, изразени в злато. Цената на барел петрол например, който е една от основните суровини в днешното индустриално общество, е сравнително постоянна в злато след 1971 г., като нараства с порядъци, изразена в правителствени пари (виж Фигура 11[83]).
Твърдите пари, чието предлагане не може да бъде увеличено лесно, вероятно ще са по-стабилни като стойност от лесните пари, защото предлагането им е нееластично, докато общественото търсене на пари се променя във времето слабо, според промените на времевите предпочитания. Лесните пари – поради възможността производителите им да променят тяхното количество драстично – ще породят силно колебаещо се търсене от страна на притежателите, с промените на количеството си, а надеждността им, като средство за запазване на стойност, ще се променя.
Относителната стабилност на стойността не е важна само за запазването на покупателната сила на спестяванията. Може да се твърди, че е дори по-важна за запазването на надеждността на валутата като разчетна единица. Когато парите са предсказуемо стабилни като стойност, малките промени в търсенето и предлагането могат да бъдат надежден сигнал за промени в цените на всички стоки и услуги, както е при златото.
Фигура 11. Петрол .оценен в американски долари и унции злато, 1861 – 2017 г., като кратно на цената през 1971 г.
От друга страна, при правителствените пари паричното предлагане нараства, поради увеличаване на предлагането от централната и търговските банки, и се свива поради дефлационни рецесии и фалити. Търсенето пък може да се колебае още по-непредсказуемо, в зависимост от очакванията на хората за стойността на парите и от политиките на централната банка. Тази силно волатилна комбинация означава непредвидимост на правителствените пари в дългосрочен план. Мисията на централните банки да гарантират стабилност на цените, ги принуждава непрекъснато да управляват паричното предлагане чрез различните си инструменти. Така много от валутите изглеждат по-малко волатилни в краткосрочен план в сравнение със златото. В дългосрочен план обаче непрекъснатото увеличаване на предлагането на правителствени пари, в сравнение с бавното и постепенно нарастване на златните запаси, прави стойността на златото по-предвидима.