Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Естествено, сигурните пари, избрани от свободен пазар, точно заради вероятността да запазят стойността си във времето, ще бъдат по-стабилни от несигурните пари, чиято употреба става задължителна чрез правителствена принуда. Ако правителствените пари бяха по-добра разчетна единица и средство за запазване на стойност, нямаше да е нужно употребата им да се налага със закони за разплащателните средства. Нито пък правителствата по света щяха да конфискуват големи количества злато и да продължават да ги държат като резерви на централните банки. Централните банки продължават да държат злато и дори започват да увеличават резервите си. Този факт е свидетелство за „доверието“, което имат към собствените си валути в дългосрочна перспектива, и за неизбежната монетарна роля на златото, когато стойността на книжните пари продължава да се срива до нови дълбини.
Спестяване и натрупване на капитал
Един от ключовите проблеми, пораждани от валутите, чиято стойност намалява, е демотивирането на спестяванията за бъдещето. Времевите предпочитания са универсално позитивни – изправен пред избора да получи дадена стока веднага или в бъдеще, всеки нормален човек би предпочел да я получи веднага. Човек би мислил за отложено потребление само ако възнаграждението в бъдеще ще бъде по-голямо. Сигурните пари са тези, които с времето леко повишават стойността си, което означава, че запазването им вероятно ще донесе по-голяма покупателна сила. Несигурните пари, които са под контрола на централните банки, чиято ясно изразена мисия е да поддържат инфлацията позитивна, предлагат малко стимули за притежателите на пари да ги задържат, така че е по-вероятно да ги изразходват или да вземат заеми.
Ако говорим за инвестиране, сигурните пари създават икономическа среда, при която позитивната възвръщаемост ще благоприятства инвеститора, тъй като монетарната единица е вероятно да запази стойността си, дори да я увеличи, което засилва стимулите за инвестиране. При несигурните пари, от друга страна, само възвръщаемостта, която е по-висока от нивото на обезценяване, ще бъде положителна в реално измерение, а това създава стимули за инвестиции и харчене, които са с висока възвръщаемост, но и с висок риск. Освен това, тъй като увеличеното парично предлагане на практика означава ниски лихвени нива, стимулите за спестяване и инвестиране са понижени, докато стимулите за ползване на заеми са засилени.
Историята на 46-годишния експеримент с несигурни пари ни води към следното заключение. Хората в развитите страни спестяват все по-малко, спестяванията спадат до много ниски нива, докато личните, общинските и националните дългове растат до нива, които в миналото биха изглеждали невъобразими (виж Фигура 12[84]).
Фигура 12. Нива на национални спестявания в големите икономики, 1970 – 2016 г., в проценти.
Единствено Швейцария, която официално остава на златен стандарт до 1934 г. и подкрепя валутата си с големи златни резерви до деветдесетте, продължава да има високи нива на спестяванията. Тя е последен бастион на ниското времево предпочитание в западната цивилизация, с проценти спестявания, достигащи двуцифрени числа. Всички останали са се сринали до едноцифрени, а в някои случаи дори до отрицателни стойности. Тези средни нива на спестяване дори в най-големите и напреднали икономики[85] са 12,66% през 1970 г. и спадат до 3,39% през 2015 г., което е спад с почти три четвърти.
Докато нивата на спестяванията се сриват в целия западен свят, задлъжнялостта продължава да расте. Средното домакинство от Запада е задлъжняло с повече от 100% от годишните си доходи. Дълговото бреме на различните нива на управлението и домакинствата превишава БВП многократно, което влече значителни последици. Тези числа се възприемат като нормални, защото кейнсианските икономисти уверяват гражданите, че дългът е добър за растежа, а спестяванията ще предизвикат рецесия. Една от най-лъжливите фантазии, която е пропила кейнсианската икономическа мисъл, е, че националният дълг „е без значение, тъй като го дължим на самите себе си“. Само последовател на Кейнс с високо времево предпочитание не би могъл да проумее, че „ние“ не е една хомогенна маса, разделена на няколко поколения – а днешното, което потребява безразсъдно за сметка на утрешното. И за да стане още по-лошо, тази фраза обикновено е следвана от емоционално изнудване от рода: „Ще измамим сами себе си, ако не теглим заеми, за да инвестираме в бъдещето си“.