Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Преминаването от пари, които запазват стойността си или я увеличават, към пари, които губят стойността си, носи сериозни последици в дългосрочен план. Обществото спестява по-малко, акумулира по-малко капитал, може би дори консумира капитала си. Производителността на работниците остава постоянна или се влошава, което води до стагнация на реалните доходи, дори номиналните заплати да бъдат увеличавани чрез вълшебната сила на печатницата и създаването на още повече обезценяващи се късове книжни пари. Когато хората започнат да харчат повече и да пестят по-малко, всичките им решения се ориентират към настоящето, което пък води до пробойни в морала и вероятност за поява на разрушително и саморазрушително поведение.
Това обяснява защо цивилизациите просперират при сигурни монетарни системи и се разпадат, когато монетарните им системи бъдат подкопани, както се случва в Рим, Византия и днешните европейски общества. Контрастът между деветнайсети и двайсети век може да бъде разбран в контекста на изоставянето на сигурните пари и проблемите, които това създава.
Монетарна инфлация
Демонстрирана многократно в миналото, простата реалност е, че всеки, който открие начин да създава монетарно средство, ще опитва да го създава. Изкушението тук е твърде силно, но произвеждането на монетарни средства не е продуктивна за обществото дейност, тъй като всяка парична маса е достатъчна за всякаква икономика с всякаква големина. Колкото повече монетарното средство ограничава желанията за произвеждането му, толкова по-добро е то като средство за размяна и стабилно запазване на стойност. За разлика от всички други стоки, функциите на парите, като средство за размяна, запазване на стойност и разчетна единица, нямат нищо общо с тяхното количество. Важното при парите е покупателната им сила, а не количеството. Поради това всякакво количество пари ще бъде достатъчно за осъществяване на монетарните им функции, стига да могат да се делят и групират достатъчно добре, за да удовлетворяват нуждите на притежателите си като средство за транзакции и запазване на стойност. Всякакъв обем икономически транзакции може да бъде осъществен с налични пари от всякакъв вид, стига единиците да са достатъчно делими.
Теоретично, идеалните пари са тези, чието предлагане е фиксирано, тоест никой не може да произвежда още от тях. Единственият непрестъпен начин да придобиеш пари в такова общество би бил да произведеш нещо, което другите ценят, и да го размениш с тях срещу пари. Когато всеки се стреми да придобие повече пари, всеки ще работи повече и ще произвежда повече, което води до подобряване на материалното благосъстояние на всички. На свой ред това позволява на хората да акумулират капитал и да повишават производителността си. Такива пари също така отлично биха служили за запазване на стойност, като не позволяват на никого да увеличава предлагането им. Богатството, съхранено с тях, няма да се обезцени с времето и ще насърчава хората да пестят и да мислят повече за бъдещето. При нарастващо богатство и производителност и при възможност за преместване на фокуса към бъдещето, хората започват да снижават времевите си предпочитания и могат да се заемат с подобряването на нематериалните аспекти на живота си, включително да се отдават на духовни, социални и културни начинания.
Оказва се обаче невъзможно да се предложи форма на пари, която да не може да бъде произвеждана допълнително. Каквото и да бъде избрано за средство за размяна, то ще повишава цената си и ще изкушава хората да опитват да го произвеждат. Най-добрата форма на пари в историята е тази, при която количеството новопроизведени пари е незначителна част от вече съществуващите запаси, така че производството на нови количества да не може да е добър източник на печалба. Тъй като златото е дълготрайно, то е единственият метал, чиито запаси само растат, откакто хората за първи път са го добили. Тъй като го добиват от хиляди години, а алхимията все още не е доказала комерсиална жизнеспособност в голям мащаб, новите добиви продължават да са съвсем малка част от съществуващите запаси.