Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Може да се твърди, че замяната на семейството с правителствена щедрост носи само загуби на индивидите, които участват. Няколко изследвания показват, че удовлетворението от живота зависи до голяма степен от установяването на дълготрайни близки фамилни отношения с партньора и децата.[87] Много изследвания също така показват, че нивата на депресиите и психическите заболявания се повишават с времето и с разпадането на семейството, особено при жените.[88] Депресиите и психическите разстройства много често са породени основно от разпада на семейството.
Не е съвпадение, че разпадането на семействата се случва при осъществяването на икономическото учение на човек, който никога не е имал какъвто и да било дългосрочен интерес. Като син на богато семейство, трупало сериозен капитал с поколения, Кейнс е разюздан хедонист, пропилял почти целия си живот в сексуални отношения с деца, включително пътувания по Средиземноморието с посещения на публични домове с деца.[89] Викторианска Британия е общество с ниско времево предпочитание и силно чувство за морал, незначителни междуличностни конфликти и стабилни семейства. Кейнс е част от поколение, изправило се срещу тези традиции, и ги смята за репресивна институция, която трябва да бъде премахната. Не е възможно да разберем икономиката на Кейнс, без да разберем що за морал е искал да насади в обществото, което все повече е вярвал, че може да оформя според волята си.
Иновации: „От нула до едно“ срещу „От едно до много“
Въздействието на сигурните пари върху времевите предпочитания и ориентацията към бъдещето може да бъде видяно не само в плоскостта на спестяванията, но и в типовете проекти, в които инвестира обществото. В режим на сигурни пари, подобни на използваните от света в края на деветнайсети век, е далеч по-вероятно индивидите да се ангажират с дългосрочни инвестиции и да разполагат с големи количества капитал, за да финансират проекти, които ще могат да се отплатят след дълго време. В резултат някои от най-важните иновации в човешката история са родени през златната епоха в края на деветнайсети век.
В своя основополагащ труд „История на науката и технологиите“, Бънч и Хелиманс предлагат списък с 8 583 най-важни иновации и изобретения в историята на науката и технологиите. Физикът Джонатан Хюбнер[90] анализира всички тези събития, както и годините, в които са осъществени, на фона на глобалната популация по това време и измерва честотата им на глава от населението след Средновековието. Хюбнер установява, че докато броят на иновациите нараства през двайсети век, на глава от населението те са най-много през деветнайсети век.
По-внимателното вглеждане в иновациите по света от периода преди 1914 г. подкрепя изводите на Хюбнер. Няма да е преувеличено да кажем, че модерният свят е изобретен в годините на златния стандарт, преди Първата световна война. Двайсети век доразвива, подобрява, оптимизира, икономизира и популяризира изобретенията на предходния век. Чудесата на подобренията от двайсети век могат лесно да ни накарат да забравим истинските изобретения – преобразяващите, променящи света иновации, почти всички от които се появяват в златната ера.
В популярната си книга „От нула до едно“ Питър Тийл говори за въздействието на визионерите, създали новия свят и представили първия успешен пример за нова технология. Както се изразява той, придвижването „от нула до един“ успешен пример за технология е най-трудната и най-значимата стъпка на всяко изобретение. Движението от „един до много“ пък е въпрос на мащабиране, маркетинг и оптимизация. За тези от нас, които са влюбени в концепцията за напредъка, може би ще е трудно да преглътнат факта, че светът на сигурните пари (преди 1914 г.) е направил крачката „от нула към един“, докато светът на произвежданите от правителствата пари (след 1914 г.) е свят на движението „от един към много“. Няма нищо лошо в движението „от един към много“, но то определено ни дава изобилен материал за размисъл защо при днешната монетарна система нямаме множество трансформации „от нула към един“.
Голямата част от технологиите, които ползваме днес, са изобретени през деветнайсети век, при златния стандарт, и са финансирани с непрекъснато нарастващите запаси от капитал. Те са натрупани от спестителите, съхраняващи богатството си във формата на сигурни пари, които се запазват и не се обезценяват бързо. Някои от най-важните иновации от онзи период са представени по-долу в резюме.