Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Това също така помага да обясним една от ключовите кейнсиански заблуди за икономиката, според която отлагането на днешното потребление чрез спестяване ще лиши работници от работните им места и ще забави производството. Кейнс смята, че нивата на харчене във всеки момент от времето са най-важният определящ фактор за състоянието на икономиката. След като не е учил икономика, няма понятие от теорията на капитала и че не е нужно заетостта да е само в производството на краен потребителски продукт, а може да бъде и в производството на капиталови стоки, които ще създават потребителски стоки в бъдеще. И тъй като цял живот се е издържал със значителното състояние на семейството си, без да му се налага да върши истинска работа, Кейнс не е в състояние да оцени спестяването или натрупването на капитал, както и основната им роля в икономическото развитие. Оттук, Кейнс е наблюдавал как рецесиите съвпадат с намалено потребление и засилено спестяване и е приемал, че засиленото спестяване води до намалено потребление и до рецесия. Ако бе проявил готовност да изучи теорията на капитала, щеше да разбере, че намаленото потребление е естествена реакция на бизнес цикъла, който на свой ред е предизвикан от увеличеното предлагане на пари (ще стане дума за това в Шеста глава). Също така щеше да разбере, че причини за икономически растеж най-напред са отложеното потребление, спестяването и инвестирането, което превишава продължителността на производствения цикъл, както и повишаването на производителността на методите за производство, което води до повишен стандарт на живот. Щеше да разбере, че единствената причина да е роден в богато семейство и в богато общество е, че в продължение на векове предците му са акумулирали капитал, отлагали са потреблението си и са инвестирали в бъдещето. Подобно на римските императори от дните на упадъка на империята обаче, той не е в състояние да проумее работата и саможертвата, нужни, за да се изгради такова състояние. Вместо това е вярвал, че потреблението е причина за просперитета, а не негово следствие.

Дългът е противоположност на спестяването. Ако спестяването създава възможност за акумулиране на капитал и цивилизационен напредък, дългът може да ликвидира тези фактори чрез намаляване на капиталовите запаси през поколенията, чрез понижена производителност и понижен стандарт на живот. Дали поради жилищни дългове, дългове към социалното осигуряване, или правителствен дълг, чието финансиране налага непрекъснато повишаване на данъците и монетизиране, днешните поколения вероятно са първите в западния свят след сриването на Римската империя (или поне след Индустриалната революция), които идват на този свят с по-малко капитал от родителите си. Вместо да гледа как спестяванията се трупат и повишават запасите от капитал, това поколение трябва да работи, за да плаща растящите лихви по дълга си. Работи усилено, за да финансира различни социални програми, от които едва ли ще има възможност да се възползва, докато плаща по-високи данъци и не успява да спести почти нищо за старините си.