Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Само чрез понижаване на времевите си предпочитания един индивид може да започне да оценява инвестициите в далечно бъдеще и да дава приоритет на бъдещите резултати. Общество, в което родителите завещават на децата си повече, отколкото са получили от родителите си, е цивилизовано общество – там животът се подобрява, а хората живеят с целта да направят живота на следващите поколения по-добър. С нарастването на капитала на обществото, нараства производителността, а заедно с нея се подобрява и качеството на живота. След като успеят да подсигурят основните си нужди и да отклонят опасностите на околната среда, хората насочват вниманието си към по-дълбоки аспекти на живота в сравнение с материалното благополучие и еднообразието на работата. Създават семейства и социални слоеве, реализират културни, литературни и артистични проекти, търсят и предлагат траен принос за общността им и за целия свят. Цивилизацията сама по себе си не е акумулиране на капитал. По-скоро това са нещата, които акумулирането на капитал позволява на хората да направят. Става дума за просперитета и търсенето на по-висш смисъл в живота, когато основните нужди са посрещнати, а най-сериозните външни опасности са предотвратени.
При определянето на времевите предпочитания на индивидите са налице много фактори.[76] Може да се твърди, че чувството за сигурност и спокойствието за собствеността са едни от най-важните. Тези, които живеят в райони на конфликти и престъпност, са изправени пред сериозна опасност да загубят живота си и поради това е много малко вероятно да мислят за бъдещето, което означава по-високо времево предпочитание от това на хората, живеещи в мирни общности. Сигурността на собствеността е друг особено важен фактор, който влияе върху времевите предпочитания. Обществата, в които е вероятно правителства или крадци произволно да присвоят индивидуалната собственост, имат високо времево предпочитание. При такива условия индивидите предпочитат да изхарчат ресурсите си за незабавно потребление, вместо да ги инвестират в собственост, която може да бъде открадната всеки момент. Данъчните ставки също се отразяват негативно на времевите предпочитания. Колкото по-високи са данъците, толкова по-малка част от дохода си могат да запазят индивидите. Това кара хората да работят по-малко, отколкото биха могли, и да пестят по-малко за бъдещето. Така е, понеже е по-вероятно бремето на данъците да намали спестяванията, а не потреблението, особено при хората с нисък доход, преобладаваща част от който им е нужна, за да покриват основните си жизнени нужди.
Най-тясносвързаният с дискусията ни фактор обаче е очакваната бъдеща стойност на парите. На един свободен пазар, където хората са свободни да избират парите си, те биха предпочели формата на пари, която е най-вероятно да задържи стойността си във времето. Колкото по-добри са парите от гледна точка на запазването на стойността, толкова по-силен е стимулът на хората да отлагат потреблението си и да пестят парите си за бъдещо производство. Резултатът е акумулиране на капитал и подобряване на жизнения стандарт, но също така пораждане на ниски времеви предпочитания и в други, неикономически аспекти на живота. Когато вземането на икономически решения е насочено към бъдещето, съвсем естествено е всички други решения също да са насочени към бъдещето. Хората стават по-миролюбиви и склонни да помагат, защото си дават сметка, че сътрудничеството е много по-добре отплащаща се дългосрочна стратегия от краткосрочните ползи от един конфликт. Развиват силно чувство за морал и предпочитат моралните решения, които водят към най-добрите дългосрочни резултати за тях и децата им. По-малко вероятно е човек, който мисли в далечна перспектива, да мами, лъже или краде, защото наградата за подобни дейности може да е позитивна в краткосрочен план, но се оказва катастрофално негативна в дългосрочен план.
Намаляването на покупателната сила на парите наподобява вид данъчно облагане или експроприация, която намалява реалната им стойност, независимо че номинално те са същите. В днешните икономики емитираните от правителствата пари са неотделимо свързани с изкуствено занижени лихвени нива. Тези нива са желана цел на днешните икономисти, защото стимулират вземането на кредити и инвестирането. Ефектът от манипулирането на цената на капитала обаче е изкуственото намаляване на лихвите, които получават спестителите и инвеститорите, както и на лихвите, които плащат кредитираните. Естествено следствие от този процес е снижаването на спестовността и увеличаването на използваните кредити. При равни други условия индивидите ще консумират по-голяма част от дохода си и ще използват повече заеми срещу бъдещи доходи. Резултатът не се отразява само на времевото предпочитание по отношение на финансовите решения, а е много вероятно да засегне всичко в живота им.