Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Преминаването от сигурни към обезценяващи се пари доведе до това, че богатство, трупано от поколения наред, беше пропиляно само от едно-две поколения за демонстративно консуматорство. При това дългът се превърна в нов метод за финансиране на сериозни разходи. Докато преди 100 години повечето хора са плащали къщите, образованието или брака си със собствения си труд или акумулирано богатство, подобна мисъл би изглеждала нелепа за повечето хора днес. Дори богатите не живеят според средствата си, а използват богатството си, за да вземат по-големи заеми, с които да финансират още по-големи покупки. Подобно състояние на нещата може да продължи известно време, но съществуването му не бива да бъде бъркано с устойчивост, тъй като то не е нищо повече от систематично консумиране на капиталовите запаси на обществото – изяждане на зърното, предназначено за посев.

С национализирането на парите, те са дадени в ръцете на политици, които действат с къса перспектива от няколко години, през които полагат всички усилия да бъдат преизбрани. Съвсем естествено е подобен процес да доведе до прибягване до краткосрочни решения, като политиците злоупотребяват с валутата, за да финансират изборните си кампании за сметка на бъдещите поколения. Както отбелязва Х. А. Менкен: „Изборите са усъвършенстван аукцион за крадени стоки“.[86] В общество, в което парите са свободни и сигурни, индивидите трябва да вземат с капитала си решения, които засягат бъдещето на семействата им. Макар че някои несъмнено биха взели безотговорни решения, от които потомството им би пострадало, желаещите да вземат отговорни решения имат възможността да го направят. При национализираните пари този избор става все по-труден, защото контролът над паричното предлагане от страна на централното правителство неизбежно унищожава стимулите за спестяване и увеличава стимулите да се вземат заеми. Колкото и благоразумен да е човек, децата му все пак ще видят как спестяванията им се обезценяват и ще трябва да плащат данъци, за да покриват инфлационното разточителство на правителствата си.