Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
Това свойство е причината златото да е синоним на сигурни пари. То е пари, чието предлагане гарантирано никога няма да нарасне значително – благодарение на железните закони на физиката и химията. Въпреки всички опити, хората вече столетия наред не успяват да създадат форма на пари, които да са по-сигурни от златото. Ето защо то е първостепенен монетарен инструмент, използван от повечето човешки цивилизации в историята. И докато светът преминава към правителствени пари като средство за запазване на стойност, средство за размяна и разчетна единица, самите правителства продължават да държат значителен процент от резервите си в злато, което е и значителен процент от наличното злато.
Кейнс негодува относно добиването на злато – според него то е безполезна дейност, която консумира много ресурси, без да добавя нищо към истинското богатство. Тази критика съдържа зрънце истина, в смисъл, че увеличаването на наличното злато на монетарното средство не увеличава богатството на обществото, което го използва. Той обаче не отчита факта, че монетарната роля на златото е резултат на това, че откриването и добивът му вероятно привличат най-малко човешки и капиталови ресурси в сравнение с всички останали. Тъй като наличното злато може да бъде увеличавано само с много малки количества дори когато цената му се повиши, поради факта че се среща рядко и се открива трудно, добивът му би бил по-малко доходен от добива на всеки друг метал, който получава монетарна роля. Това означава, че за добива на злато отиват най-малко човешко време и ресурси. Ако някой друг метал бъде използван за монетарно средство, когато времевото предпочитание на обществото се понижи и повече хора започнат да купуват метала, за да спестяват, цената му ще се повиши. Ще се появи и значителна възможност за печалба от производството на още метал. Тъй като за разлика от златото този метал погива, новото производство винаги ще представлява далеч по-голяма процентна част (в сравнение със златото) от съществуващите запаси – като при цитирания по-горе пример с медта, когато цената пада и се обезценяват спестяванията на притежателите. В такова общество спестяванията на практика ще бъдат откраднати от спестителите, за да възнаградят хората, които се занимават с добив на метал в количества, далеч надхвърлящи икономическата употреба. В такова общество полезното производство и спестяването ще са ограничени. Ще последва обедняване заради „треската“ да се добива монетарното средство. То ще е готово да бъде превзето и завладяно от по-продуктивни общества, чиито индивиди се занимават с по-полезни дейности в сравнение с производството на парични средства.
Реалността на монетарната конкуренция непрекъснато ощетява индивиди и общества, които инвестират спестяванията си в метали, различни от златото. Същевременно възнаграждава тези, които инвестират спестяванията си в злато, защото то не може да бъде обезценено лесно и защото принуждава хората да насочват енергията си не към производството на монетарната стока, а на по-полезни стоки и услуги. Това помага да разберем защо арабският енциклопедист Ибн Халдун смята търсенето и добиването на злато за най-неуважаваната професия след отвличането за откуп.[77] Къде е слабостта в критиката на Кейнс, когато заклеймява златото като пари – че добиването му пилеело ресурси? Всъщност добиването на злато пилее най-малко ресурси в сравнение с добиването на всички метали, които потенциално могат да се използват като пари. Тази слабост обаче се задълбочава заради „решението“ на Кейнс да се използва стандарт от фиатни пари. В края на краищата, се оказва, че това струва много повече човешко време, усилия и ресурси за управление на емитирането на паричното предлагане и печалбите от него. Никога в историята златото, като монетарно средство, не е ангажирало толкова миньори и работници, колкото ангажират днешните централни банки и всички свързани с тях търговски банки и бизнеси, реализиращи печалби поради близкия си достъп до печатните преси за пари (в Седма глава ще стане дума за това).
Когато новото предлагане е значително в сравнение със съществуващата наличност, пазарната стойност на съответната форма на пари се определя от желанието на хората да държат пари и да ги харчат. Подобни фактори варират значително с времето при всеки индивид, защото обстоятелствата карат хората в определени периоди да искат да пестят повече, а в други – не. Общо взето обаче, в обществото промените като цяло са малки, защото парите са пазарната стока с най-малко намаляваща пределна (маржинална) полезност. Един от фундаменталните закони на икономиката е Законът за намаляващата пределна полезност: придобиването на по-голямо количество от една стока намалява удовлетворението от придобиването на всяка следваща единица. Полезността на парите, които не се държат заради самите тях, а заради възможността да бъдат разменени срещу други стоки, ще намалява по-бавно, отколкото при други стоки, защото винаги могат да бъдат разменени срещу всяка друга стока. С увеличаването на броя на притежаваните къщи, автомобили, телевизори, ябълки или диаманти, пределната полезност на всеки следващ придобит предмет от този вид намалява, което води до намалено желание да се придобиват още. Трупането на повече пари обаче не е като трупането на други предмети, защото колкото и да имаме, можем да ги разменим срещу следващата стока, която ценим най-високо. Пределната полезност на парите наистина спада, което е видно от факта, че един допълнителен долар означава много повече за човек, чийто доход е един долар на ден, отколкото за човек, чийто доход е $1 000. Пределната полезност на парите обаче спада много по-бавно, отколкото при всяка друга стока, защото намалява заедно с желанието да притежаваме която и да било стока, а не някоя конкретна.