Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Да? — Брадатият тип запрати силен пас към своя другар в далечината, който хвана топката и я вдигна високо като отрязаната глава на военен противник.

— Познаваш ли Себастиан Рамирес?

— Разбира се.

— Виждал ли си го наскоро?

Топката изплющя между розовите длани на мъжа и той помаха на своя приятел:

— Отстъпи още. — Докато другият краен защитник крачеше в източна посока, брадатият насочи вниманието си към детектива. — В болницата е. От доста време. — Погледна към другаря си, който беше спрял да отстъпва, и извика:

— Още!

— Благодаря. — Бетингър слезе по стъпалата.

— Изглеждаш доста очукан.

Детективът се спря.

— Да не те боли нещо? — Крайният защитник, превърнал се в нападател, скочи и хвана топката във въздуха. — Затова ли търсиш Себастиан? — Топката профуча в студа и с плясък се спря в ръцете на далечния му другар.

— Знаеш ли къде е той?

— Както вече казах — в болницата.

— Ти ли раздаваш радостта, докато него го няма?

— Не аз, но може би познавам някого, който познава този човек.

Бетингър имаше по-важна работа от това да преследва търговията с наркотици, затова каза:

— Може би по-късно.

— Аз ще продължа да подобрявам формата си.

— Докато Себастиан се върне? — попита детективът, приближавайки се към жълтата си кола.

— Не мисля, че с инвалидна количка може да се качва и слиза по тези стълби. — Футболната топка изплющя между ръцете на крайния защитник. — Макар… предполагам, че надолу би могло.

— Това е доста коравосърдечно.

— Доскоро.

Детективът затвори вратата, запали двигателя, включи на скорост и се отлепи от бордюра.