Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

— Съпругата ми твърди, че левият ми профил е по-хубав, но аз оставям на теб да прецениш, нали ти си режисьорът.

Вратата се затвори и асансьорът потрепери.

На екрана на мобилния телефон на жената се появи цифровото изображение на собствените й ботуши, както и иконата за видеозапис.

— Няма да ти преча. — Очевидно беше, че тя е завършена драка.

Асансьорът спря и вратата се отвори. Бетингър излезе в светлосин коридор, а жената с щръкналата коса го последва от разстояние.

Десетина крачки доведоха детектива до вратата, на която пишеше 705. Тук се спря и погледна режисьорката, която стоеше на пет-шест метра от него.

— Каква ми беше репликата?

Тя не отговори.

Бетингър отново насочи вниманието си към вратата на апартамента и натисна звънеца. Вътре в жилището нещо тежко бухна на земята.

— Полиция — обяви детективът. — Бих искал…

— Не съм викала полицията. — Гласът беше на млада жена и звучеше объркано.

— Ти ли си Мелиса Спринг?

— Нейната съквартирантка.

— Кога видя за последен път Мелиса?

— Върви си.

— Аз съм детектив и искам да говоря с теб.

Жената в апартамента не каза дума повече. След трийсет секунди мълчание драката с щръкналите коси прекрати операторските си усилия.

— Как мога да съм сигурна, че наистина си ченге? — попита жената.

Снимането се поднови.

— Имам значка и много хубава визитка. — В този момент на Бетингър му хрумна нещо. — Кой друг бих могъл да бъда?

От другата страна на вратата нямаше отговор.

— Бих искал да говоря насаме с теб.

— Не знам къде е. — В гласа на жената имаше нещо мокро и изпълнено със страх. — Върви си.

— Някой вече е идвал? Да я търси?

Отвътре се чу подсмърчане.

— Ще извадя значката си и ще пъхна визитката под вратата, за да докажа самоличността си.

— Не мога да говоря с полицията.

— Госпожице… каже ли някой, че не може да говори с полицията, трябва непременно да го направи. Начаса. Мога да взема заповед за обиск, но тогава нещата ще станат официални. — Бетингър извади значката. — Погледни навън.

Шпионката потъмня.

— Виждаш ли я?

— Аха.

Детективът написа съобщение на визитката и я пъхна под вратата.

— А сега погледни надолу.

Шпионката изсветля.

След трийсет секунди Бетингър попита:

— Прочете ли я?

— Да.

— Кажи го високо.

— Няма да отворя вратата, докато тази любопитна идиотка с камерата не се разкара.

Детективът се обърна към жената с щръкналата коса и вдигна рамене.

— Не съм сигурен, но май се отнася за теб.

Жената се вторачи гневно в него.

— От този момент — обяви Бетингър, — ако не спреш това, вече е възпрепятстване на разследването. — Той посочи с показалец мобилния телефон.

— Знам какво значи. — Драката изключи телефона и го прибра. — Ти си доста умен за ченге от Виктъри.

— Вносен съм.