В долината на смъртта

— О, не! Спасявам ви по собствен почин.

— Та аз не ви познавам!

— И аз вас! Но най-живо ви влизам в положението. Преди доста време се запознах с Уолкър, когото споменахте, сключих една сделка с него и сега възнамерявам да го навестя. Отседнах случайно тук и чух, че са ви затворили, понеже сте бил пратеник на Уолкър. Ето защо реших да ви спася.

— Вие действително ме спасявате от едно съвсем безнадеждно положение. Вечно ще ви бъда признателен. Макар вие, както изглежда, да сте в добро материално положение, пък аз съм беден, мога да ви уверя, че моята помощ не е за пренебрегване.

— Не се и съмнявам и ще я приема.

— При всички случаи Уолкър трябва да бъде предупреден за Олд Файерхенд. И аз ще тръгна да я свърша тая работа.

— По-полека само! Как всъщност се каните да стигнете до Прескът?

— Всички дяволи! Аз нямам кон!

— И аз не мога да ви набавя някакъв, поне тук не. Оттук ние ще яздим през Силвър сити към Сан Карлос и Феникс…

— Поврага! И искате да отидете в Прескът?

— Разбира се. Имам двама водачи.

— Миличките типове! Те ви мамят, за да пътувате поне три дена повече. Или пък наистина не познават планините? Кога заминавате?

— Малко след разсъмване.

— А аз естествено трябва по-рано да си дигна чукалата. Преди късния следобед никой няма да забележи изчезването ми. Та тръгвам аз значи по посока Силвър сити и вие по-късно ме последвате. След два часа стигате до едно свличане на почвения слой, което си заслужава да се види. Слизате да го разгледате и водачите ви правят същото. Аз съм скрит наблизо, възползвам се от подходящия миг и офейквам с двата коня на водачите. Вие естествено се мятате веднага на вашата кранта — привидно за да ме преследвате. После тези славни момци ще има да си чакат, докато ние яздим с всичките му удобства към Прескът при Уолкър. Харесва ли ви този план?

— Отличен е. Но как смятате да се измъкнете оттук?

— През портата във всеки случай не.

— Тя е заключена, а в двора стоят на стража двама индианци.

— Значи ще трябва да се спусна през прозореца.

— Добре. Ще ви дам ласото си. Но вън внимавайте, че да не вземат да ви спипат! Срещу портата стои индиански пост.

— Портата е зад ъгъла! А веднъж намеря ли се вън, няма да е лесно някой да ме пипне! Я вържете ласото за крака на масата, та да не се напрягате ненужно… Тъй. А сега отворете прозореца!

Бил Нютън се спусна. Лефлър изтегли ласото и затвори прозореца.

На утрото напусна рано гостоприемната колония. При портата стисна дружески ръката на Роте с няколко благодарствени думи и лесничеят се върна в къщата, без да подозира нищо лошо…

Може би два часа по-късно се случиха две неща: лесничеят слезе в подземието да нагледа затворника, но той беше изчезнал; при свлачището пък двамата водачи на Лефлър напразно стояха и чакаха янкито да им върне конете.