В долината на смъртта

Това бе наистина странно. Под «младия бледолик» можеше да се има предвид единствено Херман, при чийто вид Желязната стрела за миг се бе стъписал. Дали и в този случай не водеше приликата към първата следа?

— Къде срещна двамата мъже?

— Сребърния мъж ги доведе като свои гости в лагера на марикопите.

— Кога?

— Една зима и едно лято лежат от времето, когато моите очи видяха първия.

— А втория?

— Няколко месеца по-късно.

Времето можеше приблизително да се определи. От приключението в плантацията бе минало малко повече от година. Ако предположенията на Олд Файерхенд се потвърдиха и Ролан наистина се бе представил за Артър Уилкинс, то със сигурност бе извършена измама. Защото документите, които Уолкър бе представил, до един носеха тогавашна дата.

От вожда нямаше какво повече да се извлече. Но и това бе достатъчно — както за Уилкинс, така и за Олд Файерхенд, който бе твърдо решил да доведе работата на своя довереник докрай.

Друга последица от мирните преговори бе, че Силната ръка трябваше да се откаже от скалповете на падналите марикопи. Вождът в началото не проявяваше наистина склонност да се съгласи с това условие, ала Винету успя да промени убеждението му. Апачите не можеха да се оплачат и от най-малка загуба, а от друга страна съюзът с марикопите им носеше големи предимства. Така че волю-неволю Силната ръка трябваше да отстъпи.

После едно отделение от червени и бели мъже тръгна да отнесе вестта за помирението на лагеруващите край езерото марикопи. Тя бе приета от тях с видимо облекчение и край огъня на мира последва тържествено угощение, което продължи цялата нощ.

Междувременно в мисията се проведоха важни съвещания. Сега, когато Уилкинс знаеше накъде води следата на двамата изчезнали — племенникът му Артър и Мартин Адлер, вече не го свърташе при Синята вода. Той също искаше да тръгне след Ролан. Планът на Олд Файерхенд бе непоклатим, а Детелиновият лист заяви, че иска да се присъедини дори само защото се надява да се срещне по този начин с Уолкър, убиеца на Леля Дрол.

Така мина нощта под какви ли не оживени разговори. На утрото марикопите получиха обещаните им бушхедърси.

Дори тези загрубели, подли убийци се изплашиха не на шега, когато научиха съдбата си. Те се впуснаха в най-яростни и вулгарни ругатни, които завършиха накрая с жалък хленч, ала нищо не им помогна. Марикопите потеглиха в предиобеда с тях. Оттогава никой вече не се чу нещо за бандата на Кървавия Джак…

По пладне се върнаха марикопите, изпратени след избягалия Ролан. Те съобщиха, че са проследили дирята на Сребърния мъж до форт Гранд.

Сега вече нямаше удържане и дори Елми не пожела да остане тук, след като се касаеше за откриването на Адлер. Ето защо бе решено момичето да бъде отведено до Деминг, откъдето щеше да замине с дилижанса до Грейнит стейшън и да чака там под закрилата на баща си другите.

От пленниците беше останал само един — Нютън-Флоран, някогашният дервиш, когото Олд Файерхенд бе поискал да запази за себе си. Той щеше да бъде пазен от лесничея Роте, който оставаше при Синята вода да изчака завръщането на Уилкинс. Пък и лесничеят нямаше да бъде сам. Известен брой чирикахуа-апачи щяха да му помагат в пазенето на мисионерската постройка. Освен това сега нямаше причина да се опасяват от някакво обезпокояващо събитие.