В долината на смъртта

— И накъде заминаха всички тези хора? — прибави равнодушно.

— Няма как да ви го кажа без някои допълнителни подробности — обясни Роте. — Тук ние преживяхме необикновени неща. Докато жените приготвят яденото, ще ви разкажа, доколкото самият съм в течение на работата.

Ето как Лефлър научи от лесничея всичко, което искаше да знае и получи една доста вярна представа за неотдавнашните събития. В заключение Роте не забрави да упомене и понататъшните намерения на своите приятели.

— Младата дама заминава под бащината си закрила с дилижанса за Грейнит стейшън — продължи да дрънка той. — Там ще чакат, докато останалите мъже се присъединят към тях. А те са подирите на онзи мосю Ролан. Всичко това подочух случайно. Но едно е сигурно, че търсят един млад Уилкинс и друг някой си Адлер.

Яденето бе сервирано и разговорът между Роте и Лефлър прекъсна. Докато си похапваше с апетит, гостът забеляза, че жената напълни отделно една малка купа и я отнесе навън.

— Сигурно за придружителите ми? — попита той лесничея.

— Не — отвърна оня този път колебливо.

— Значи имате и други гости?

Сега Роте все пак даде открит отговор.

— Ще проявя доверие към вас, като ви кажа истината. Храната е предназначена за един затворник.

Лефлър наостри слух.

— Имате затворник в къщата? Вероятно някой индианец?

— Не, бял. Обесникът искаше да проникне тук с взлом и бе заловен заедно с другите.

— Не казахте ли, че всички злодеи били предадени на марикопите?

— Наистина, само този не. Към него Олд Файерхенд изглежда има някакви особени намерения, понеже бил пратеник на някой си Уолкър.

Лефлър посегна неволно към вътрешния си джоб. В него се намираше едно писмо от Уолкър, което гласеше следното:

«Незабавно тръгнете и елате при мен! Имам да ви съобщя нещо важно. Сега се казвам Зенърт и живея край Прескът, Аризона, в планините Приета. Всеки ще ви насочи към мен.» Залъците присядаха на гърлото на госта, така силно го бе овладяла възбудата. Ама че съвпадение! Какви новини! Какво ли означаваше пак тая работа с Уолкър? И кой можеше да е пратеникът, когото бяха заловили?

На Лефлър костваше немалко усилие да си наложи спокойствие. Овладявайки се мъчително, той опита да подкачи с тон на чисто любопитство:

— Уолкър? Кой е Уолкър?

Роте все още не забелязваше нищо и разказа каквото знаеше за Уолкър. Лефлър веднага си изясни картинката и също така бързо реши да освободи пратеника и да се съюзи с него. А Роте с готовност му услужи, като, разпален от разговора, му посочи ключовете от подземието, които висяха на един пирон до шкафа и съвсем точно му описа помещението, в което бе тикнат затворникът.

Лефлър се нуждаеше само още да разбере дали ще има възможност да осъществи своя номер. За целта се показа угрижен за сигурността на къщата. Лесничеят го успокои и сподели, че нощем в двора стоят на стража двама индианци.