В долината на смъртта
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «В долината на смъртта». Краткое содержание книги:
Потеглиха още в ранно утро. Сетне Тътлиш-то, по чийто бряг в последно време бе станало толкова оживено, отново лежеше тихо и самотно.
Но още в следобеда неговият покой бе смутен.
От северния проход на долината бавно приближаваха в тръс трима ездачи. Единият беше онзи Лефлър, който преди малко повече от година беше изместил стария Уилкинс от плантацията му край Ван Бурен. Другите двама — негови водачи, бяха по-зле облечени и с по-лоши коне от него. Единият от тях посочи Тътлиш-то.
— Това е Синята вода, сър, край която трябва да минем, както вече споменах. Пътуването ви спешно ли е?
— Защо питате?
— Защото ми се струва, че скоро ще завали, а при това положение бих предпочел да прекарам нощта в някоя стая, отколкото под открито небе.
— Тук някъде има ли обитаемо място?
— Естествено — старата славна мисия край Синята вода.
— Монаси? Тая работа хич не ми е по вкуса.
— Някога тук е имало монаси, но те вече отдавна са се присъединили към другите благочестиви отци. Онова, което ще намерите тук, изобщо няма вида на монах, нито даже на монахиня.
— Да не би пък някоя млада мис?
— Точно това. И то каква!
— Коя пък е и как се казва?
— На единия въпрос мога да отговоря, но на другия — не. Всички я наричат Гълъбицата на вековната гора и живее с баща си под закрилата на абатите и старата постройка.
— Богата ли е?
— Може да се предполага. Тук нейде край езерото лежало зарито съкровище.
— Далеч ли е още до мисията?
— Съвсем не. Завиваме зад тези скали и ето че сме пред нея! Ако пожелаете да се вслушате в един добър съвет, тази нощ ще останем в мисията.
— Ще ни приемат ли?
— Защо не? В такава местност човек се радва да види някой бял.
— Е, нека опитаме.
В близост до езерото като че нямаше жива душа, а и на мисионерската порта трябваше да почукат повторно, преди прозорчето-шпионка да се отвори.
— Кои сте? — попита най-сетне старата индианка.
— Пътници. Идваме от Ислата и яздим надолу към Прескът.
— И какво искате?
— Молим за подслон за през нощта.
— Спрете под дърветата!
— Днес ще вали.
— Ще питам.
Старата затвори отверстието.
— Bounce! — ухили се янкито. — Това ли ви беше вашата Гълъбица на вековната гора?
— Не се подигравайте! Колкото е грозна тая дъртофелница, толкова е красива Гълъбицата.
— Стига само да е и по-гостоприемна!
— Нямайте грижа! Със сигурност ще бъдем приети.
Още след късо време старата отвори портата.
— Яздете навътре към двора!
Пътниците последваха подканата. В двора един индианец стоеше до коня си. Той се престори, че ни най-малко не се интересуваше от тях, но тайно внимателно ги оглеждаше. Когато влязоха, от входа на стълбището към тях пристъпи един мъж. Беше лесничеят Роте. Той поздрави на лош английски.
— Искате да пренощувате тук, мешърс? Well! Не бих желал да отпратя някой джентълмен от този праг, без да има нужда. Казах: джентълмен. С вас как стоят нещата?
Лефлър се изхили.
— Скандализирате се от нашия вид? Мастър, моля да размислите, че една езда през пущинака…
— No, no — отби лесничеят. — Трябва само да ида на сигурно. Аз не съм господарят тук.
— Ами?
— Домоуправител на почетна служба! Заселището принадлежи на мистър Уилкинс.
— Уилкинс?
— Да не би да ви е познато името?
— Хм-м! Чувал съм за някакво си Уилкинсфийлд… в Аризона — опипа предпазливо почвата янкито.
Иначе беше готов за бягство.
По понятни причини се боеше от една среща с Уилкинс, макар от друга страна вече от дълго време напразно да го диреше.
— Съвпада, така е! — извика междувременно доверчивият лесничей Роте. — Точно оттам произхожда нашият мистър Уилкинс!
На устните на Лефлър замря проклятие. Неговата възбуда се предаде на коня му и той започна да танцува. Умът му трескаво търсеше някакъв претекст за пристъпване към незабавно отстъпление.
— На такъв господар — изтръгна се накрая задавено от него — не бих желал да досаждам.
Една усмивка от страна на Роте сложи на първо време край на неговите грижи.
— Вие сте джентълмен с чувство за такт и мярка! Кой говори за такова нещо? Мастър Уилкинс въобще не си у дома. Не бихте могъл значи да го обезпокоите. От негово име ви казвам добре дошъл, на вас и вашите придружители. Слезте и елате горе при нас! Вашите слуги могат да се обърнат там към индианеца! Той ще се погрижи за тях.