В долината на смъртта

— Вождът на марикопите няма да чака толкова дълго освобождението на своите синове — каза Винету. — Ние вярваме на неговата дума и ще му помогнем да залови Сребърния мъж.

Желязната стрела беше разтърсен от думите на Винету и неочакваната поява на синовете си. Вярно, беше твърде много индианец, за да бъде увлечен в гласен израз. Оставайки привидно равнодушен, той даде знак на двамата младежи да седнат зад него. Но в очите му проблесна нещо, което не съумя съвсем да прикрие, а гласът му потрепери, когато попита:

— Освобождавате Пръстите?

— Те могат да отидат, където поискат.

Желязната стрела дълго време гледа мълчаливо пред себе си. Никой не смути мислите му. Накрая вдигна очи и погледът му се плъзна от Винету към Олд Файерхенд и обратно към апача.

— Вярно е, което хората разказват за Винету и Инсхава нонтон — каза той дрезгаво. — Желязната стрела много би желал да стане приятел с тях.

— Какво ти пречи?

Вождът погледна мрачно Силната ръка.

— Куршумите на чирикахуа-апачите убиха през последната нощ мои войни, а Винету и всички други им помагаха. Те са техни приятели и по тая причина не могат да бъдат мои. Желязната стрела ще изпуши с тях калюмета само ако му предадат толкова войни, колкото избиха от неговите.

— Това естествено няма да сторим — усмихна се Олд Файерхенд. — Но за твоите червени войни ще ти предам неколцина бледолики.

Марикопът се вторачи в говорещия. Предложението беше така необичайно, че за втори път го лиши от присъствие на духа. Подобно нещо никога не се бе случвало в неговия изпълнен с битки живот. Освен това за индианеца един бял имаше стойността на повече от десет червенокожи.

— Моето ухо е остро — отвърна той по тая причина след късо мълчание, — но мисля, че то сега чу погрешно.

— Правилно си чул. Ние имаме долу в подземието няколко бели пленника. Тях възнамерявам да ти дам наместо апачите, които искаш.

— Колко са?

Ловецът спомена броя.

— И ти ще ми дадеш всички тях да мога да ги скалпирам? — извика онзи слисан.

— Не. Това няма да направиш. Ще ги отведеш с теб при вигвамите на твоето племе, за да ти прислужват и изпълняват заповедите ти. Ако не ти се подчиняват или извършат някое престъпление, можеш да постъпиш с тях, както ти е угодно.

— Не са ли ти приятели?

— Не. Те са разбойници и убийци. Ако не бяха те, настоящият ти боен поход нямаше да бъде така злополучен.

— Ще ми обясниш ли?

— Те са причината да узнаем за твоето пристигане. Един от техните съюзници им пратил вестта, че ще идваш при Синята вода. Ние го научихме от тях.

Очите на марикопа запламтяха гневно.

— И ти ще ми дадеш тези мъже?

— Всичките. Само един ще задържа за себе си.

— Те ще станат мои слуги, да, мои слуги и на тях няма да им липсва нищо, нищичко.

Което естествено означаваше, че те ще бъдат негови роби и че ще им липсва всичко.

— Аз съм готов — продължи той, — да изпуша с вас лулата на мира.