Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Катрин прехапа устни. Беше готова да рискува всичко, но не и живота на Ейми.
— Има по-добро решение. — Двамата я погледнаха въпросително и тя обясни: — Аз имам повече опит като милосърдна сестра, а Ан има повече деца. Затова ще остана тук да пазя къщата, а Ан ще отведе трите деца в Антверпен.
Приятелката й въздъхна облекчено.
— Би било прекрасно, ако постъпим така, Катрин. Макар че ми е неприятно да замина, би било глупаво да пропусна този може би единствен шанс да отведа децата на сигурно място. Ще се приготвим само за половин час, лорд Халдоран. Приемате ли решението ни?
Катрин видя как в очите на Халдоран блесна луд гняв и осъзна, че предложението му не беше чак толкова великодушно, колкото изглеждаше на пръв поглед. Той искаше нея, вероятно с надеждата, че уплашената съпруга ще има нужда от утеха. Но както и да е, каза си тя. Помощта му беше добре дошла, а и той беше твърде много джентълмен, за да оттегли предложението си само защото тя не искаше да дойде. Скривайки яда си, лордът каза:
— Половин час е добре. Въпреки това бих настоял и вие да дойдете, мисис Мелбърн. Брюксел може да стане опасен за сама жена. — Той стана и посегна към джоба си. — Ще ви оставя адреса на банкера си в Антверпен. Ако трябва, ще ме намерите чрез него.
— Благодаря ви. Много любезно, че положихте толкова усилия за хора, които почти не познавате — отвърна сухо тя.
— Би било престъпление да оставим мястото на корабчето неизползвано — отвърна небрежно той. — Тъй като съпрузите ви рискуват живота си за родината, редно е да ви предложа закрилата си.
Следващият половин час мина бързо. Когато узна, че трябва да отиде в Антверпен, Ейми се разплака.
— Моля те, мамо, нека остана с теб. Винаги си казвала, че умея да помагам.
— Разбира се, миличка, ти си най-добрата помощница. Но не мога да рискувам да ти се случи нещо лошо. — Катрин се усмихна окуражително. — Не мога другояче, не разбираш ли? Аз съм майка. Един ден, когато имаш свои деца, ще ме разбереш.
Ейми капитулира при условие, че ще се върне веднага щом положението си изясни.
Елспет Маклеод също помоли да остане. Ан знаеше, че момичето иска да бъде близо до Уил Ферис, и не се възпротиви. Вместо нея взе момичето на Катрин да й помага за децата.
Точно след половин час заминаващите се събраха във вестибюла. Катрин прегърна приятелката си и се сбогува нежно с децата.
— Ако войната ни раздели — заговори със задавен от сълзи глас Ан, — обърни се към майката на Чарлз в Лондон. А ако… ако с теб и Колин се случи нещо, обещавам ти да отгледам Ейми като собствено дете.
— Знам. — Катрин кимна с натежало от болка сърце. — Ако се наложи, ще се погрижа за Чарлз, както би го направила ти.
Ан въздъхна дълбоко и заключи по-спокойно:
— Време е да тръгваме.
Катрин проследи как малката група се качи в каретата под дъжда. Зарадва се, като видя, че Халдоран е повел със себе си няколко едри, мрачни слуги, които щяха да пазят пътниците.
Изчака, докато каретата зави зад ъгъла, и се прибра в стаята си. По бузите й течаха сълзи. Никога не се беше разделяла с Ейми.
— Проклет да е Наполеон — прошепна пламенно тя. — Дано се пържи в ада!
11
Един от първите военни уроци, овладян от Майкъл, беше, че при обстрел офицерът винаги трябва да пази самообладание. Това се оказа особено важно, когато една четвърт от полка му и повечето от половината офицери загинаха след многочасовата унищожителна канонада на французите. Гърмът на оръдията и облаците черен дим бяха достатъчни да разколебаят и най-опитните войници.
Полкът беше подреден в каре, за да се защитава по-успешно. Редици въоръжени войници бяха заели позиция в четирите посоки, а офицерите, обозът и ранените бяха разположени в средата на карето. Леко ранените мъже се оттегляха сами от позициите. Мъртвите безмилостно се изхвърляха извън карето, за да направят място за живите. Майкъл обикаляше позициите, говореше успокоително на войниците, утешаваше ранените, доколкото можеше, и даже пускаше шеги.
Като се опитваше да не вдишва твърде дълбоко хапещия дим от оръдията, той тръгна към средата на карето, където бяха забити двете полкови знамена, наречени «цветове». По традиция знаменосци бяха най-младите офицери, а охранители — най-опитните сержанти. Дребничкият ефрейтор Томас Хъси беше едва на шестнадесет и Майкъл постоянно го държеше под око.
Когато наближи, едно гюлле падна в опасна близост до знамената, но за щастие не рани никого, докато се търкаляше бавно по влажната земя. Том Хъси подаде знамето на един от сержантите.