Хари Потър и огненият бокал

— Кои сте вие? — попита той, мигайки учестено в опитите си да разпознае лицата им. — Какво правите тук съвсем сами?

Тримата учудено се спогледаха.

— Ами… там станаха някакви размирици — обясни Рон.

— Какво? — облещи се насреща му Багман.

— В лагера… едни хора хванаха мъгълско семейство…

Багман изруга на висок глас.

— Само това липсваше! — извика той, съвсем объркан, и без да продума повече, се магипортира с едно леко „пук“.

— Господин Багман май нещо не е в час — намръщи се Хърмаяни.

— Обаче е бил страшен бияч — отвърна Рон, като ги поведе към една малка полянка и седна на сухата трева под едно дърво. — „Уимбърн уаспс“ са печелили купата на лигата три пъти поред, докато е бил в отбора.

Той извади малката фигурка на Крум от джоба си, постави я на земята и я погледа как се разхожда. Точно като истинския Крум, фигурката бе леко кривокрака и прегърбена, далеч по-впечатляваща върху метлата, отколкото върху кривите си крачка. Хари се заслуша да улови шумове от лагера. Все още навсякъде бе тихо. Може би размирниците се бяха укротили.

— Дано и другите да са добре — обади се Хърмаяни след малко.

— Добре са — рече Рон.

— Представяш ли си баща ти да хване Луциус Малфой! — Хари седна до Рон, отпусна се върху нападалите листа и се загледа в малката фигурка на Крум. — Нали все разправя, че иска да го залови натясно.

— Това ще изтрие самодоволната усмивка от лицето на Драко — допълни Рон.

— Ами бедничките мъгъли? — угрижено продължи Хърмаяни. — Какво ще стане с тях, ако не успеят да ги свалят на земята?

— Ще ги свалят — успокои я Рон. — Ще намерят начин.

— Истинска лудост е да вършат такова нещо, когато цялото Министерство на магията се е събрало тук тази нощ! — възкликна Хърмаяни. — Искам да кажа… как очакват да им се размине? Мислите ли, че са пияни, или просто са…

Тя млъкна изведнъж и погледна през рамо, а Хари и Рон също бързо се огледаха. Изглежда някой се опитваше да се добере до тяхната полянка. Изчакаха, заслушани в шума от неравномерни стъпки зад тъмните стволове. Но стъпките изведнъж спряха.

— Хей! — извика Хари.

Тишина. Хари се изправи и погледна зад дървото. Бе прекалено тъмно, за да може да види надалеч, но усети нечие присъствие извън видимото пространство.

— Кой е там? — провикна се той.

И тогава, без никакъв предварителен знак, тишината бе раздрана от глас, какъвто не бяха чували досега в гората. Това не беше крясък от ужас, а нещо като заклинание:

— МОРСМОРДРЕ!

Нещо огромно, зелено и ярко изригна от петното мрак, в което очите на Хари напразно се бяха взирали, издигна се над дърветата и излетя в небето.

— Какво беше… — викна Рон, скочи отново на крака и впери поглед в това, което се бе появило.

За части от секундата Хари помисли, че лепреконите са изрисували нова фигура в небето. Но веднага забеляза, че от нещо като изумрудени звезди се бе образувало изображение на гигантски череп, от чиято зинала уста вместо език висеше огромна змия. Той се издигаше все по-високо пред очите им.