Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— Каза ми, че той — то — е андроид. И че вие… — Рик замълча, докато мозъкът му работеше на пълни обороти, трескаво обмисляйки всички възможни варианти — ще го установите. След няколко минути.
— Нещо друго?
— Сградата е в ръцете на андроидите.
— Значи положението ни е доста напечено. Не знам дали ще успеем да се измъкнем. Обикновено за мен това не представлява проблем — мога да идвам и да си тръгвам когато пожелая. И да придружавам арестувани — той се заслуша, но зад плътната врата не се чуваше никакъв шум. — Може би не са ни чули. А изглежда, че въпреки общоприетата практика в кабинета няма мониторна апаратура — той побутна въодушевено трупа на андроида. — Странно каква интуиция развива човек, когато работи по-дълго тази професия. Знаех, че ще стреля по мен още преди да отворя вратата. Да си призная честно, изненадан съм, че не ви застреля докато бях навън.
— За малко да го направи — обясни Рик. — В чекмеджето си държи доста мощен боен лазер. Но това, което го притесняваше бяхте вие, а не аз.
— Андроидът бяга, — отбеляза без никакъв хумор Ресч, — а ловецът е винаги по петите му. Не сте забравили, надявам се, че трябва час по-скоро да се върнете в операта и да завършите проверката по случая с мис Люфт. Преди някой друг да успее да я предупреди за това как са се развили събитията тук. Да го предупреди. Вие как наричате андроидите — „той-тя“, или „то“?
— В началото мислех за тях в среден род — отвърна Рик. — Тогава съвестта все още не ми даваше покой. Защитавах се, като в мислите си ги приравнявах с неодушевените предмети. Но вече не е необходимо. Добре, аз ще бързам обратно за операта. Стига, разбира се, да успеете да ме измъкнете от тук.
— Хайде тогава, първо да нагласим Гарланд в креслото — предложи Ресч. Той се наведе, вдигна трупа на андроида и го настани зад бюрото, в някакво подобие на естествена поза. Ако имаха късмет, може би никой нямаше да надникне скоро в кабинета. За всеки случай Фил Ресч натисна клавиша на интеркома и нареди: — Инспектор Гарланд не желае да бъде безпокоен през следващия половин час, защото има важна работа.
— Да, мистър Ресч.
— Ще ви поставя белезници, — обърна се Фил Ресч към Декард, — докато излезем от сградата. Веднага след като излетим ще ви ги сваля — той извади от джоба чифт белезници и прикова ръката на Рик към своята. — Време е да свършваме — Ресч пое дълбоко въздух и отвори вратата на кабинета.
Наоколо беше пълно с униформени и цивилни полицейски служители, които продължаваха невъзмутимо да се занимават с ежедневната си работа. Никой от тях не обръщаше никакво внимание на Фил Ресч и Рик докато крачеха към вратата на асансьора.
— Страхувам се само, — промърмори сякаш на себе си Ресч докато чакаха да дойде асансьора, — да не би Гарланд да има вградена в тялото си аларма, включваща се при преустановяване на жизнените функции. Всъщност, — той вдигна рамене, — ако беше така, досега да е задействала.
Вратата на асансьора се разтвори, от вътре излязоха няколко служители и се отправиха в различни посоки. Все още никой не обръщаше внимание на Ресч и Рик.
— Как мислите, вашето управление ще ме приеме ли на работа? — запита Ресч след като поеха с кабината нагоре. — В известен смисъл аз загубих работата си.
— Не виждам защо да не стане — внимателно отвърна Рик. — Единствената възможна пречка е, че управлението вече е наело два ловеца.
„Трябва да му кажа — мислеше си трескаво той. — Това е жестоко и неетично. Мистър Ресч, вие сте андроид. Измъкнахте ме от гнездото на осите, а сега — ето ви наградата. Вие сте всичко онова, което ние мразим. И аз трябва да ви унищожа.“
— Умът ми не го побира — говореше сякаш на себе си Фил Ресч. — Направо ми се струва невъзможно. Да работя цели три години под управлението на един андроид. И как не можах да заподозра нищо? И нищо да не предприема.
— Вероятно, периодът не е чак толкова дълъг. Напълно възможно е да са инфилтрирали сградата съвсем наскоро.
— Не, тук са от самото начало. Гарланд е мой началник още откакто започнах работа преди три години.
— Ако се съди по собствените му думи, групата им е пристигнала заедно на Земята. И не преди три години, а само преди няколко месеца.
— Значи все пак в началото е съществувал човек на име Гарланд — въздъхна Фил Ресч. — И в един момент те са успели да го заменят — лицето му се изкриви в мъчителен опит да схване цялостната ситуация. — Или пък… аз самият съм получил фалшиви спомени за тези три години съвместна работа. Но… — той отново сбърчи вежди и придоби уплашен и измъчен вид — … само андроидите могат да бъдат програмирани с фалшиви спомени. Досега при хората тези опити са се проваляли.