Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на Роджър Акройд ((Алиби))». Краткое содержание книги:
— Зададе ли ти Поаро някакви други въпроси? — полюбопитствувах аз.
— Само за пациентите, които си прегледал оная сутрин.
— Пациентите ли? — попитах смаяно.
— Да, пациентите ти, които са имали нужда от хирургическа помощ. Колко и кои са били.
— Да не искаш да кажеш, че си успяла да му дадеш сведения и в това отношение? — запитах аз.
Каролина е наистина изумително момиче.
— Че защо не? — попита сестра ми тържествено, — От този прозорец мога много добре да виждам пътеката към вратата на хирургическия кабинет. Пък и имам отлична памет, Джеймс. Ако искаш да знаеш, много по-добра от твоята.
— Не се и съмнявам — промърморих машинално.
Сестра ми продължаваше, отмятайки имената с пръстите си:
— Старата мисис Бенет и оня хлапак от фермата с болния пръст, Доли Грайс, дето трябваше да й се извади игла от пръста, оня американец — келнер на пътническия параход. Чакай да пресметна… общо четирима. Аха, и старият Джордж Евънс с язвата. И на последно място.
Тя замълча многозначително.
— Е?
Каролина тържествено нанесе последния си, най-силен удар. Изсъска последното име по най-красноречив начин — възползувайки се от благополучното съчетание на няколко звука „с“, което щастието й бе поднесло:
— Мис Ръсел!
Тя се изправи гордо на креслото си и ме изгледа красноречиво, а когато Каролина те гледа красноречиво, не можеш да не го почувствуваш.
— Не разбирам накъде биеш — излъгах аз. — Защо пък мис Ръсел да не се допита до мене за болното си коляно?
— Болно коляно ли? — каза Каролина. — Бабини деветини! Коляното й е болно колкото твоето и моето. Някаква друга цел е имала тя.
— Каква? — попитах аз.
Каролина бе принудена да признае, че и тя не знае.
— Но няма съмнение, че именно това искаше да разбере и той… тоест мосю Поаро. Има нещо тъмно около тая жена и той знае това.
— Точно същото ми каза мисис Акройд вчера. Че имало нещо тъмно у мис Ръсел.
— Аха, — възкликна Каролина мрачно. — Мисис Акройд, а? Ето още нещо.
— Какво нещо?
Каролина отказа да поясни думите си. Само поклати няколко пъти глава, сгъна плетивото си и се качи горе да си сложи яркочервената копринена блуза с висока талия и златното медальонче, нещо, което тя наричаше обличане за вечеря.
Останах на мястото си, взрян в огъня и замислен над думите на Каролина. Дали Поаро действително бе дошъл да събере сведения за мис Ръсел, или просто развинтената фантазия на Каролина тълкуваше всичко според собствените й разбирания?
В държането на мис Ръсел тази сутрин безспорно нямаше нищо, което да събуди подозрение. Поне…
Спомних си как настойчиво въртеше разговора все около въпроса за наркоманията — а оттука бе насочила темата към отрови и отравяния, Но в това нямаше нищо особено. Акройд не беше отровен. Все пак странно беше…
Чух гласа на Каролина, малко кисело, да ме вика от горния край на стълбите:
— Джеймс, ще закъснееш за вечеря.
Хвърлих малко въглища в огнището и покорно се качих горе.
Добре е във всеки случай да има мир в къщата.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ОКОЛО МАСАТА
В понеделник се състоя общо дознание.
Не възнамерявам да описвам подробно развоя му. Това би значило само да повтарям няколко пъти едни и същи неща. По нареждане на полицията не се разрешаваше да се разправя много-много какво е станало тук. Аз дадох показания за причината и вероятния момент на смъртта на Акройд. Следователят говори за отсъствието на Ралф Пейтън, но се въздържа от прибързани изводи.
Впоследствие двамата с Поаро разменихме няколко думи с инспектор Реглън. Инспекторът беше много загрижен.
— Лоша работа, мосю Поаро — каза той. — Старая се да съдя за нещата справедливо и безпристрастно. Нали съм тукашен, пък и много пъти съм виждал капитан Пейтън в Кранчестър. Никак не искам да излезе той виновният… но, както и да погледнеш — лошо. Ако е невинен, защо не се яви? Имаме улики против него, ала тези улики лесно могат да се оборят. Защо тогава не дойде да ги обори?
Зад думите на инспектора се криеха много повече неща, отколкото подозирах на времето. Описанието на Ралф бе изпратено телеграфически до всички пристанища и железопътни гари в Англия. Полицията навсякъде беше вдигната в тревога. Квартирата му в града беше под наблюдение; под наблюдение бяха и всички къщи, които според сведенията бе имал навика да посещава. При такъв „кордон“ изглеждаше невъзможно Ралф да не бъде открит. Той нямаше багаж и доколкото беше известно, нямаше и пари.
— Не мога да намеря човек, който да го е видял на гарата оная нощ — продължи инспекторът. — А е добре известен там, така че не може някой да не го е забелязал. Няма вести и от Ливърпул.