Легенда за камъка
- Автор: Хюгарт Бари
- Серия: chronicles of master li and number ten ox #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Легенда за камъка». Краткое содержание книги:
Бе достатъчно голяма, за да послужи за сцена на пет селски празненства и едно въстание. Части от нея бяха отделени с водни завеси. Водата струеше от тавана и падаше в езерца, в които плаваха пъстроцветни рибки. Слънчевите лъчи огряваха прекрасни скали, оставени във вида, в който ги бе създала природата. Въздухът бе наситен с уханието на цветя. В центъра на залата бе разположена скала от синьозелен камък, на която й бе необходима само една възглавница, за да се превърне в трон. Върху скалата седеше Ши Ху, крал на Чао.
Колкото повече го наближавахме, толкова по-голям ставаше той. Очите му приличаха на малки светли точици, изписани върху огромното му лице, и изпитах облекчение, когато ми се стори, че в тях проблясва сянката на весело пламъче. Коленичихме, после направихме ритуалните три поклона и девет реверанса, след което той ни даде знак да се изправим. Гласът му бе благ, но се чувстваше, че под тази благост се крият гръмотевици.
— Предпочитаме те без брада — каза кралят на Господаря Ли. — Белотата й беше малко пресилена, макар и да не можем да те укорим за това, че си позволил на изкуството да надделее над реалността. Изпълнението ти беше чудесно.
Господарят Ли се поклони.
— Кои сте вие и какво искате?
— Ваше величество, фамилното ми име е Ли, а собственото ми име е Као. Имам лек недостатък на характера — рече учтиво Господарят Ли. — Това е моят бивш клиент и настоящ помощник, Вол Номер Десет, а прекрасната млада дама е Утринната скръб. С ваше позволение, тя би желала да покаже на ваше величество своя гребен.
Утринната скръб свали гребена от косата си и го подаде на началничката на телохранителките, която го разгледа внимателно, търсейки върху него следи от отрова, преди да го подаде на краля. Той спря погледа си върху преплетените феникс и дракон, после го обърна и прочете имената, и след това даде знак на едно от Златните момичета, което веднага излезе от стаята.
— Утринната скръб иска да се срещне отново с Лунното момче и не видях причини да не й помогна да влезе в двореца — обясни учтиво Господарят Ли. — Що се отнася до мен, по следите съм на един ръкопис. Искам само да го прочета, не да го присвоя. Чул съм, че ваше величество е страстен колекционер на редки вещи, затова си и позволих свободата чрез безобидна шега да проникна във вашия замък. Разполагам с част от въпросния ръкопис.
Подаде парчето пергамент на Су Ма, началничката, която отново го огледа, преди да го връчи на краля. Започнах да изпитвам симпатия към огромния владетел, когато забелязах недоумението, което се изписа на лицето му. Очевидно и той разбираше от древна стенография, колкото и аз. Той сви рамене и подаде парчето пергамент на началничката, която го върна на Господаря Ли.
— Това не ми говори нищо — каза владетелят. — А колкото до информацията ти, тя не е съвсем точна Колекционираме не редки вещи, а редки хора. А ето го и бисерът на нашата колекция.
Иззад една от завесите от течаща вода се появи едно от Златните момичета в компанията на младеж. Утринната скръб забрави напълно протокола, нададе радостен писък и се затича към него. Младежът, чиято радост очевидно не бе по-малка, се устреми насреща й. Прегърнаха се така плътно, че за миг заприличаха на едно тяло с две глави. Предполагам, че кожата ми през това време е придобила зелен цвят, а пък скърцането на зъбите ми се е чувало чак в Сучжоу.
Не беше справедливо един смъртен да притежава външността на Лунното момче, може би най-красивият мъж на света. Отгоре на това бе така облечен, че и един паун пред него щеше да изглежда невзрачен. На главата си носеше пурпурна златовезана шапка, украсена със скъпоценности. Челото му бе украсено с сребърен обръч, върху който бяха изобразени драконът и фениксът и имената, които вече бях видял на гребена на Утринната скръб. На шията му бе закачена златна верижка във формата на съвъкупляващи се змии. Върху тъмночервената му туника бяха бродирани ярки цветя и пеперуди. В пояса му бяха преплетени мотиви от цветя и житни класове. Върху туниката имаше синьо сатенено наметало със златно везмо. От сатен и златно везмо бяха направени и обувките му. Най-дразнещо бе това, че в облеклото му нямаше нищо пресилено. Единственото, Което в момента липсваше на Лунното момче, бяха ръкоплясканията. Тази нечестива твар щеше да прекара живота си под дъжд от розови листа, докато през това време клетият Вол Номер Десет щеше да чисти някой обор от фъшкии. Най-сетне са разделиха. Кралят им даде знак да се доближат. Лунното момче поведе Утринната скръб към престола. Кралят на Чао присегна и много внимателно положи първо Лунното момче, а после Утринната скръб върху огромния си скут.