Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
„Време е да се махам“ — помисли Келсайър, отби нова вълна монети и стисна зъби от болката в рамото. Оставаха му броени секунди и едва ли щеше да се добере до балкона. Още няколко Мъгливи се хвърлиха към него. Келсайър си пое дълбоко дъх и скочи към един от счупените прозорци. Излетя навън в мъглата, превъртя се във въздуха, докато падаше, пресегна се и Дръпна останалата горе в стаята каса.
Насред полета подскочи и се люшна към стената на сградата, сякаш с касата го свързваше невидимо въже. Усети как касата се плъзва по пода, дърпана от тежестта на тялото му. Удари се в стената, но продължи да Тегли, като същевременно се улови с ръце за перваза на един прозорец. Напъна мишци, покатери се на перваза и отново Дръпна касата.
Металната кутия се подаде над ръба на прозореца на един етаж над него, заклати се, падна от перваза и полетя право към Келсайър. Той се усмихна, потуши желязото, отблъсна се с два крака от стената и се метна в мъглите като безразсъден гмуркач. Докато летеше с гръб надолу в мрака, зърна нечие гневно лице, надничащо от прозореца горе.
Дръпна лекичко касата и полетя към нея. Мъглите го обгърнаха, накараха го да се почувства сякаш не пада, а е увиснал насред нищото.
Мина над касата, преобърна се, Тласна я надолу, а самият той литна нагоре.
Касата се стовари с трясък на калдъръма. Келсайър лекичко се Оттласна от нея, забави падането си и застина само на няколко стъпки над земята. Остана да виси няколко секунди сред мъглите — вятърът поклащаше краищата на пелерината, — после стъпи до касата.
При удара тя се беше счупила. Келсайър отвори изкривената вратичка, наострил подсиления си от калай слух за викове за тревога отгоре, и бръкна. Извади малка кесия със скъпоценни камъни и две кредитни писма за десет хиляди боксинга. Прибра ги и пъхна ръка навътре, изпълнен с опасения, че цялото среднощно усилие може да се окаже напразно. Изведнъж пръстите му напипаха нещо съвсем мъничка торбичка в дъното на касата.
Извади я, развърза я и видя тъмни метални зрънца. Атиум. Белезите му пламнаха, в душата му отново се пробудиха спомени от Ямите.
Завърза торбичката и се изправи. Едва сега забеляза лежащото наблизо обезобразено тяло — тялото на Мътния, когото бе хвърлил през прозореца. Пристъпи към него и прибра кесията с монети с кратко Желязно дръпване.
„Не, тази нощ не беше провал“. Дори да не беше намерил атиум, всяка нощ, в която умираха неколцина благородници, можеше да се брои за съвсем успешна. Поне според него.
Все още държеше пютриума разпален — без неговата сила тялото му вероятно щеше да рухне от болка и изтощение. Пое си дъх и се втурна в мрака, право към магазина на Клъбс.
6.
Вярно е, че никога не съм го искал. Но все някой трябва да спре Дълбината. И очевидно Терис е единственото място, където това може да се направи.
Но едва ли е необходимо да се вслушвам в думите на философите, когато става въпрос за това. Вече сам осъзнавам предназначението си, долавям го, макар другите все още да не могат. То… пулсира в ума ми и отеква далече в планините.
Вин се събуди в тишина. През щорите се процеждаше червеникава утринна светлина. Известно време тя остана да лежи, наслаждаваше се на спокойствието. Но нещо не беше наред. Не само че се събуждаше на непознато място — пътуванията с Рийн я бяха приучили към чергарски начин на живот. Трябваше да изминат няколко секунди, преди да открие източника на нарастващата си тревога.
Стаята беше празна.
Не само празна, но и просторна. Пуста. И освен това… уютна. Лежеше на истинско легло, при това с плюшени завивки. До стената имаше голям гардероб, а на пода — кръгъл килим. Може би друг на нейно място би намерил стаята за оскъдно обзаведена и тясна, но за Вин тя бе истински лукс.
Седна и се огледа намръщено. Беше толкова непривично да разполага със собствено помещение. Последните години бе спала на пода, заобиколена плътно от другите членове на бандата. Дори когато пътуваха, обикновено пренощуваха в тесни улички или бунтовнически свърталища и Рийн бе неизменно до нея. Налагаше се да се бори за всеки миг усамотение. Да го получи сега, толкова лесно, сякаш обезсмисляше годините, които бе прекарала в мечти за него.
Измъкна се от леглото. Дневната светлина беше бледа, което означаваше, че е още ранна утрин, но в коридора вече се чуваха стъпки. Тя се прокрадна до вратата, открехна я и надзърна навън.