Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Друг път пратеникът ми каза, че нашата кожа е идеалният орган за прехвърляне на енергийни вълни от вида, характерен за ежедневния свят, към вида, характерен за неорганичните същества, и обратно. Той ми препоръча да поддържам кожата си хладна и да не я мажа с козметични препарати. Каза ми също така, че е добре сънувачите да носят тесен колан, лента за глава или колие, за да създават натиск върху кожата, който служи като център за енергиен обмен. Пратеникът обясни, че кожата автоматично прегражда енергията и че за да я накараме не само да прегражда, но и да обменя енергия om единия вид към другия, трябва да изразим на висок глас намерението си по време на сънуване.
Един ден гласът на пратеника ми даде приказен съвет. Той ми каза, че за да придадем на сънното си внимание сила и острота, трябва да го изкараме иззад небцето си, където е разположен огромен запас от внимание у всички хора. Точните указания на пратеника бяха да упражнявам и усвоявам необходимите контрол и дисциплина, за да свикна да притискам върха на езика си към небцето, докато сънувам. Тази задача, по неговите думи, била толкова трудна и всепоглъщаща, колкото и изискването да намериш ръцете си на сън. Но успееш ли да я изпълниш, тя давала най-изумителни резултати по отношение на контролирането на сънното внимание.
Получих най-разнообразни наставления по всевъзможни теми — наставления, които бързо забравях, ако не ми бяха повтаряни до безкрай. Допитах се до дон Хуан как да разреша проблема със забравянето.
Както очаквах, съветът му се оказа съвсем кратък. — Съсредоточавай се само върху онези думи на пратеника, които се отнасят да сънуването — каза той.
Аз попивах с огромен интерес и въодушевление всяко нещо, което гласът на пратеника ми беше повторил достатъчно пъти. Спазвайки препоръката на дон Хуан, следвах само наставленията, свързани със сънуването, и лично успях да проверя стойността на тези сведения. Най-ценна за мен се оказа информацията, че сънното внимание идва иззад небцето. Трябваше да полова големи усилия, за да започна да усещам по време на сънуване, че притискам върха на езика си към небцето. Но щом веднъж постигнах това, сънното ми внимание се сдоби със собствен живот и, може да се каже, стана по-изострено от нормалното ми внимание в ежедневния свят.
Не беше трудно да си направя извод колко здраво трябва да се били обвързани древните магьосници с неорганичните същества. Съветите и предупрежденията на дон Хуан относно опасността от подобно обвързване придобиха по-голямо значение от когато и да било. Стараех се с всички сили да се придържам към неговите критерии за самонаблюдение без самозабравяне. По този начин гласът на пратеника и сведенията, получени от него, се превърнаха във върховно предизвикателство за мен. Налагаше се на всяка цена да устоя на изкушението, което представляваха обещанията му за знание, и то да устоя без чужда помощ, защото дон Хуан все така отказваше да слуша за моите преживявания.
— Трябва поне да ми загатнеш как да постъпя — настоях му аз веднъж, когато бях събрал кураж да го помоля за това.
— Не мога — отсече той — и повече не ме моли. Казал съм ти, че в това отношение сънувачите трябва да бъдат оставени на мира.
— Но ти дори не знаеш какво искам да те питам.
— О, зная, и още как! Искаш да научиш от мен, че няма нищо лошо в това да живееш в един от онези тунели — ако не за друго, то поне за да разбереш какво точно има предвид гласът на пратеника, когато говори за такъв живот.
Признах, че тъкмо това беше моята дилема. Исках най-малкото да узная какво означаваше твърдението, че човек може да живее вътре в тунелите.
— Аз самият преминах през същата вътрешна борба — продължи дон Хуан — и никой не беше в състояние да ми помогне, защото това е крайно лично и окончателно решение, от което няма връщане назад още от мига, когато изразиш желание да живееш в онзи свят. За да те накарат да го заявиш гласно, неорганичните същества биха изпълнили и най-съкробените ти желания.
— Това е наистина дяволска работа, дон Хуан.
— Имаш пълното право да го кажеш. Но не само заради онова, за което си мислиш. За теб дяволската част е изкушението, особено когато става въпрос за такива големи награди. За мен обаче дяволската природа на неорганичното царство се изразява в това, че то спокойно може да се окаже единственото убежище за сънувачите в една враждебна вселена.