Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
— Много добре, аз съм виновна. Какво ще направите по този повод? — попита писателката.
— Ще ви подведа под отговорност! Ще съсипя кариерата ви!
— Може би аз ще съм тази, която ще съсипе вашата, професоре — отвърна тя, без да й мигне окото.
Сесар Сантос ги прекъсна, казвайки, че вместо да се карат трябва да обединят усилията си и да преценят обстановката: индианците бяха недоверчиви и не проявиха интерес към подаръците, ограничаваха се с това да ги наблюдават, но не ги бяха нападнали.
— Малко ли ви се струва това, което направиха на онзи нещастен войник? — попита саркастично Льоблан.
— Не мисля, че са били индианците, те не се бият по този начин. Ако имаме късмет, това може да е миролюбиво племе — отговори водачът.
— Но ако нямаме късмет, ще ни изядат — изсумтя антропологът.
— Би било идеално, професоре. Така ще можете да изпробвате вашата теория относно жестокостта на индианците — каза Кейт.
— Добре де, стига глупости. Трябва да се вземе някакво решение. Или оставаме, или си тръгваме… — прекъсна ги фотографът Тимоти Брус.
— Минаха почти три дни, откакто тръгна първата лодка. Понеже се движи по течението и Матууе познава пътя, вече би трябвало да са в Санта Мария де ла Ювия. Утре или най-много след два дни ще пристигнат хеликоптерите на капитан Ариосто. Ще летят денем, така че трябва да поддържаме един огън винаги запален, за да видят пушека. Положението е трудно, както казах, но не е отчайващо, много хора знаят къде сме, ще дойдат да ни търсят — увери ги Сесар Сантос.
Надя беше спокойна, прегърнала своята маймунка, сякаш не разбираше значимостта на това, което се случваше. За разлика от нея Алекс стигна до заключението, че никога не се е намирал в такава опасност, дори когато остана увиснал на Ел Капитан — една отвесна скала, по която само най-опитните се осмеляваха да се катерят. Ако не беше завързан с въже за колана на баща си, щеше да се пребие.
Сесар Сантос беше предупредил членовете на експедицията за различните насекоми и животни в джунглата — от тарантули до змии, но беше забравил мравките. Алекс се отказа да използва ботушите си не само защото бяха непрекъснато мокри и миришеха лошо, но и защото му стягаха; вероятно се бяха свили от водата. Независимо че първите дни не си сваляше галошите, които му даде Сесар Сантос, ходилата му се нашариха с мазоли и струпеи.
— Това не е място за нежни крака — беше единственият коментар на баба му, когато й показа кървящите рани по краката си.
Нейното безразличие премина в безпокойство, когато внукът й бе ухапан от огнена мравка. Момчето не можа да сдържи вика си: почувства болка като че ли го горят с пура по глезена. Мравката му остави малък бял белег, който след няколко минути стана червен и се поду като череша. Пристъпите на болката се качваха на тласъци по крака и той не можеше да направи нито крачка повече. Доктор Омайра Торес го предупреди, че отровата ще продължи да действа в продължение на няколко часа и ще трябва да я понася, без да може да облекчи болката, освен с компреси с топла вода.
— Надявам се, че не си алергичен, защото в такъв случай последствията ще бъдат по-тежки — отбеляза лекарката.
Алекс не беше алергичен, но така или иначе, ужилването съсипа голяма част от деня му. Вечерта, когато едва успя да стъпи на крака си и да направи няколко стъпки, Надя му разказа, че докато останалите вършели всекидневната си работа, тя видяла Каракауе да се навърта около кутиите с ваксините. Когато индианецът разбрал, че го е разкрила, толкова силно я стиснал за ръцете, че оставил следи от пръстите си по кожата й и я предупредил, че ако каже и дума по този повод, много скъпо ще си плати за това. Беше сигурна, че този човек ще изпълни заплахите си. Въпреки това Алекс прецени, че не могат да мълчат, трябваше да предупредят лекарката. Надя, която беше също толкова привлечена от лекарката, колкото и баща й и започваше да храни надеждата, че тя може да стане нейна втора майка, желаеше, освен това, да й предаде диалога между Мауро Кариас и капитан Ариосто, който бяха чули в Санта Мария де ла Ювия. Продължаваше да е убедена, че Каракауе е човекът, определен да изпълни зловещите планове на Кариас.
— Все още няма да казваме нищо за това — настоя Алекс.
Изчакаха подходящия момент, когато Каракауе се беше отдалечил, за да лови риба в реката, и разказаха всичко на Омайра Торес. Тя ги изслуша с много внимателно, показвайки признаци на безпокойство за първи път, откакто я познаваха. Дори в най-драматичните моменти на това приключение очарователната жена не губеше присъствие на духа; имаше нерви, здрави като на самурай. И този път не се стресна, но пожела да се запознае с подробностите. Като научи, че Каракауе беше отворил кутиите, но не бе успял да разпечата флаконите, си отдъхна с облекчение.