Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Джилда погледна снизходително Рейвън.
— Не съм длъжна да ви се подчинявам. Вие не сте господарката на замъка. Получавам заповеди от лорд Дрейк. Вие нито сте му жена, нито сте му любовница.
Рейвън погледна разтревожено Джилда.
— Какво каза?
— Чухте ме, милейди. Знам, че лорд Дрейк не ви иска в леглото си, защото спите сама в стаята си. Не знам какви са ви отношенията, но ви уверявам, милейди, че лорд Дрейк не спи сам. — Тя започна да се перчи пред Рейвън, издувайки внушителната си гръд.
— Негова милост е страстен мъж — каза Джилда. Обърна се да си върви, после отново се извърна, за да хвърли последно предизвикателство към Рейвън. — Ако искате дрехите ви да са чисти, милейди, изперете си ги сама.
Рейвън никога не беше преживявала подобно унижение и хвърли вината за това върху Дрейк. Господарят на замъка официално не я беше натоварил с грижата за домакинството. Тя сама беше поела задължението да следи всичко в замъка да върви както трябва. Чувстваше, че не може да не го прави, защото му дължеше много. Не беше никак лесно да я пази от Уолдо, а поемайки това задължение, Дрейк подхвърляше на риск собствения си живот.
Мислите й толкова я смутиха, че не забеляза кога Дрейк е влязъл в залата.
— Какво те притеснява, милейди?
Рейвън подскочи.
— Дрейк, изплаши ме.
— Нищо чудно, беше се зареяла надалеч. — Красивото му чело се набръчка. — Какво те притеснява?
Точно тогава в залата влезе Джилда, видя Дрейк и се насочи към него, изпъчила гърдите си напред в явна подкана.
— Бира, милорд?
— Не, Джилда, благодаря.
Дългите тъмни мигли на Джилда трепнаха, подканата й беше по-скоро неуловима. С разлюлени хълбоци тя се отдалечи, но не толкова, че да не вижда Дрейк.
— Не ми харесва, когато твоите селяни се отнасят с неуважение към мене — изшептя Рейвън. — Знам, че нямам никакво определено положение в дома ти, но презрителното отношение на Джилда ми идва малко прекалено.
Очите на Дрейк се разшириха и той обърна глава, за да погледне Джилда. Джилда му отправи горещ поглед и гордо разкопча още едно копче на и без това голямото си деколте.
— Трябва да поговорим, Дрейк — каза Рейвън, смутена от явното предизвикателство на Джилда.
— Никога не ми е идвало наум, че ще се отнасят към тебе другояче освен с най-голямо уважение — каза намусено Дрейк. — Ще поговоря със слугите.
Рейвън видя, че Джилда ги наблюдава, и се обърна.
— Не можем да говорим тук. Няма как да сме насаме в залата. — Тя го хвана за ръката. — Ела с мене във всекидневната. Там никой няма да ни безпокои.
Дрейк я последва по тясната каменна стълба, без да протестира. Рейвън чувстваше вбесения поглед на Джилда, но не й обърна никакво внимание. Влезе във всекидневната, затвори тежката врата и се облегна на нея, като му отправи обвинителен поглед.
— Не си добре осведомена. Не съм вземал жена в леглото си, откакто дойдохме в Уиндхърст — настоя той.
Рейвън застина на място.
— Джилда каза…
— Тя лъже. Защо вярваш на Джилда? — Той изглеждаше смаян и Рейвън почувства внезапна вина.
— Ти си мъж, Дрейк. Никога не съм очаквала да водиш целомъдрен живот.
Той скъси разстоянието помежду им и обгърна лицето й в огромните си длани, карайки я да почувства неговата сила и собствената си крехкост.
— Нито пък възнамерявам да го правя, Рейвън.
После прилепи устните си към нейните, топли и твърди, те я искаха. Рейвън не се отдръпна, макар да знаеше, че трябва. Беше омъжена жена — омъжена за мъж, от когото се страхуваше и когото мразеше. Езикът на Дрейк се вмъкна леко в устата й и започна да я гали, излизайки и влизайки отново. Гореща влага се събра между бедрата й, забранена влага. В един момент на просветление тя разбра, че трябва да спре, преди да е станало прекалено късно, но вместо това се вкопчи в мускулестите му ръце и му върна целувката.
— За какво искаш да говорим? — прошепна той току до устните й.
Ръцете му отпуснаха лицето й и се спуснаха надолу по тялото й, като леко я галеха, успокояваха и привличаха. — Какво? Кажи ми…
— Аз… ние…
Ръцете му обхванаха ханша й, стиснаха го здраво, плъзнаха се и намериха нейната женственост през дрехите. Рейвън потрепна, внезапно отмаляла, и го пожела силно. Ръцете му я възбуждаха неимоверно, подлудяваха я от желание. Той продължи да гали през дрехите, докато коленете й започнаха да треперят и тя разбра, че желанието й да се съпротивлява на Черния рицар е изчезнало.
Рейвън отчаяно се вкопчи в раменете му, задиша на пресекулки и затрепери като лист.
Изведнъж той откъсна устата си от нейната и се вгледа в нея, сякаш се опитваше да прочете мислите й. Усмихна й се. Тя изстена, когато той стисна ръцете й и я притегли към спалнята. Спъна се. Той я взе на ръце, затръшна вратата и обърна ключа в ключалката. Още се усмихваше, докато я полагаше на леглото.