Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Добре, върви. Докато си там, наеми всеки селянин, който е готов да работи за добра надница. Кажи на хората, че господарят си е дошъл и че възнамерява да възстанови замъка в предишното му величие. Всеки, който иска да работи, ще получава добро заплащане.
Сър Джон тръгна. Дрейк и Рейвън се отправиха нагоре по виещото се каменно стълбище. Намериха една празна стая, но влажните порутени помещения не ставаха за живеене. Върнаха се в преддверието и се качиха по друго стълбище, което водеше до втората купичка. На края на стълбите Дрейк отвори тежката дъбова врата и вдигна високо факела. Първата стая, в която влязоха, изглеждаше дневна, в нея имаше огнище, пейки и други тежки дъбови мебели.
Следващата стая беше спалня. Дюшекът и покривката на леглото, както и тежките завеси на прозорците, бяха изгнили и миришеха лошо. Но повечето дървени мебели, изглежда, бяха оцелели въпреки немарата и забвението.
Дрейк отиде до прозореца и отвори широко капаците, пускайки вътре свежия остър мирис на солен въздух.
— Не е толкова зле — каза одобрително Дрейк. — Едно свястно проветряване и нови постелки ще направят чудеса. Това ще са твоите стаи, Рейвън.
— А ти къде ще спиш?
Предизвикателната му усмивка породи разкошно и в същото време греховно чувство у нея и тя почти съжали за въпроса още в мига, когато той излетя от устните й.
Дрейк огледа просторната стая.
— Точно тук, милейди. Достатъчно широко е за двама.
Тя стисна устни на тънка черта.
— Няма да ти стана любовница, Дрейк.
Той се усмихна още по-широко.
— Ще видим, Рейвън ъф Чърк.
8
Огънят бумтеше весело в огромното огнище на залата, непрекъснато захранван с начупени мебели. След като се нахраниха, Рейвън, Дрейк и сър Джон седнаха пред пламъците на пейки, които някой беше измъкнал от кулата навън. Валеше проливен дъжд, гръмотевици разтърсваха небето, вятърът се промъкваше през цепнатините в зида и Рейвън трепереше въпреки пращящия огън и топлото наметало. Сър Джон се беше върнал преди малко от селището мокър до кости, но в добро настроение независимо от окаяния си вид.
Селцето се бе сгушило в подножието на стръмния бряг, на който беше кацнала кулата. Джон каза, че селяните очаквали новия господар на замъка, а него приветствали много сърдечно. Веднага впрегнали една каруца и всяко семейство подарило част от вечерята си, за да нахранят новия господар и хората му. По време на краткото си пребиваване в селцето Джон успял да наеме неколцина мъже и жени, които с най-голяма готовност се съгласили да служат при Черния рицар. Обещали да посрещнат лорд Дрейк рано на другия ден с полагащите се почести.
— Време е да си починем — каза изведнъж Дрейк, прекъсвайки мислите на Рейвън. — Стаята не е годна за живеене, милейди. Трябва да спиш някъде другаде, докато дойдат слугите от селото и почистят покоите ти.
Рейвън отвори очи и набръчка нос с погнуса.
— На пейката ще ми е добре.
— Не мисля така. Има едно по-добро място. Утре сламениците ще бъдат изхвърлени и сменени с нови, а тази вечер сър Джон и аз ще спим при хората във войнишките помещения. Ти легни тук, в залата.
— Не! — извика тя така решително, че Дрейк я погледна изкосо. — Искам да кажа, не смея да оставам тук сама — изрече тя, отправяйки му плах поглед. — Тук е… страшно.
— Няма от какво да се страхуваш — увери я Дрейк.
— Остани с нея — посъветва го сър Джон, като усилено се мъчеше да прикрие многозначителната си усмивка. И се изправи. — Лека нощ.
— Съжалявам — каза Рейвън, поглеждайки подир сър Джон. — Недей да оставаш заради мене. Сигурна съм, че ще ти е по-удобно в казармите. Аз ще съм добре на пейката.
— Няма да е необходимо — каза Дрейк. — Разгледах някои от стаичките оттатък и казах на Евън да почисти една от тях от паяжините. Те първоначално са били предназначени да подслоняват важни гости. Всички са достатъчно широки, във всяка има голям одър. Ела, ще ти ги покажа.
Рейвън го последва неуверено. Странни сенки танцуваха по опушените от дима стени на голямата зала, създавайки чудовища, които, разбира се, бяха само плод на собственото й въображение, но мисълта да се затвори в някаква малка стаичка, в сърцето на мрачната руина, никак не й харесваше.
Стаята наистина не беше чак толкова лоша, колкото си я бе представила, реши Рейвън, след като разгледа подробно доста голямото помещение. Изглеждаше сравнително чиста, не забеляза и следи от животни. На одъра имаше сламеник, а вързопът с дрехите й лежеше на пейката.
— Това добре ли е? — запита Дрейк, оглеждайки критично малката стая.
— Да — потвърди Рейвън. — Има ли къде да се измия най-напред?