Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Тя огледа лицата, грейнали приветливо срещу нея, и запита:
— Сред вас има ли готвачка?
Една пълничка жена на средна възраст излезе напред.
— Да, милейди. Аз съм Марго, най-добрата готвачка в селото — каза тя с гордост. Издърпа пред себе си едно приятно момиче. — А това е Джилда, дъщеря ми. Може да я вземете за ваша камериерка.
Рейвън не знаеше дали Дрейк ще позволи тя да има камериерка, затова просто благодари на Марго и каза, че по-късно ще говори с Джилда за нейните задължения.
— Междувременно, Марго, моля те, огледай кухнята и кажи на Болдър какво е необходимо, за да бъде там всичко наред. Лорд Дрейк скоро ще се върне с работниците и ще поправят каквото трябва.
Болдър, който очевидно прие много сериозно положението си, разпредели задачите. Хората направиха по един неумел реверанс и се оттеглиха да си вършат работата. Болдър излезе веднага след тях.
— А, ето ви и вас, милейди Рейвън.
Рейвън посрещна сър Джон с усмивка.
— Добро утро, сър Джон.
— Добро утро, милейди. Лорд Дрейк отиде до Байдфорд, преди да се събудите. Аз самият също скоро тръгвам.
— Какво ще правите? — полюбопитства Рейвън.
— Ще набирам наемници и рицари за войската на лорд Дрейк.
— Разбирам — отвърна Рейвън.
Ясно й беше, че Дрейк се нуждае от още хора. Той очакваше Уолдо скоро да нападне Уиндхърст, а малката му войска не можеше да се мери с онази, която Уолдо щеше да доведе със себе си. Тя се молеше дано Уолдо да не дойде, преди Дрейк да се е приготвил.
— Да. Това не е трудна задача. Хората смятат за привилегия да се бият под знамето на Черния рицар. За по-малко от месец ще се върна с достатъчно опитни бойци в служба на Черния рицар.
Дрейк се върна от Байдфорд късно вечерта и доведе каменоделци и цял куп работници. Те дойдоха в две яки селски каруци, които той беше купил, едната пълна със сечива, брашно и други запаси, бира и предмети, които според него щяха да бъдат полезни за Рейвън.
В следващите дни Рейвън имаше много работа. Беше почти щастлива от това, да наглежда преобразяването на залата, всекидневната и спалните. Собствените й стаи много й харесаха, когато всичкият боклук и мръсотията бяха остъргани от тях. Само два дни след като пристигнаха, всеки ден започнаха да идват мебели и други полезни вещи. Рамки за легла с въжени поставки за дюшека и дебели пухени дюшеци, гърнета, тави и приспособления за готвене и печене, голяма медна вана за къпане, спални чаршафи и всичко необходимо за техния комфорт.
Работата по стените започна незабавно. Дърводелците започнаха да майсторят пейки, маси и столове за залата и спалните. Не минаваше ден в кулата да не дойдат занаятчии да си предложат услугите или да продават изработените от тях предмети.
След две седмици залата беше неузнаваема. На пода имаше нови, свежи рогозки и от смрадта, която бе погнусила Рейвън, не бе останала и следа. Стените бяха варосани и окичени с красиви килими. Новоиздялани маси и пейки блестяха с политурата си, огнището изпускаше ароматен дим. Кухнята беше бързо ремонтирана и под ръководството на Марго от нея излизаха прости, но вкусни ястия. Развитието на нещата харесваше на Рейвън и тя започна да гледа благосклонно на Уиндхърст.
През тези трескави дни Рейвън рядко виждаше Дрейк. Той спеше в стаята на северната кула, далече от всекидневната, и повечето време го нямаше, защото ръководеше работниците и се упражняваше с хората си в задния двор. Понякога, когато бяха в една стая, тя чувстваше горещия му поглед върху себе си и по врата и полазваше странно гъделичкащо усещане. Не беше равнодушна към присъствието му и той знаеше, че тя изпитва същото привличане, което непрестанно ги водеше до сблъсък.
Една слънчева сутрин Рейвън отиде на разходка до стръмния бряг да погледа вълните, които се разбиваха в брега. Обичаше начина, по който бялата пяна покриваше скалите долу, обичаше и оглушителния звук на разбиващите се вълни. Никога преди не беше виждала морето и то я омайваше.
С времето Рейвън започна да усеща разлика в отношението на селяните към нея. Разбираше, че положението й в замъка и връзката между нея и Дрейк не са ясно определени и че някои от младите момичета виждаха в нейно лице съперничка за чувствата на Дрейк. Макар че Рейвън беше взела Джилда за своя камериерка, привлекателното момиче не криеше, че харесва ужасно Дрейк.
Една слънчева сутрин Рейвън помоли Джилда да събере чаршафите от нейната стая, да ги изпере и да ги простре да съхнат. Джилда й хвърли враждебен поглед, явно пренебрегвайки молбата й.
— Джилда, чу ли ме? — повтори Рейвън молбата си и получи в отговор безразлично свиване на рамене.