Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— И още как.
Той хвана ръката й и я отведе до слабините си, за да може тя да усети, че страстта му само временно е отслабнала, но не е задоволена. Пръстите й се свиха около набъбващия му член, сякаш да проверят доколко е готов за нея.
— Не може ли да почака? Наистина имам да говоря с тебе.
Той седна, сви едното си коляно и положи ръце на него.
— Важно ли е?
— Предполагам, че сега трябва да се смятам за твоя любовница.
Дрейк се почуди накъде ли щеше да ги отведе този разговор. Не беше сигурен, че това, което му предстои да чуе, ще му хареса.
— Толкова ли е лошо? Току-що се убедихме колко си подхождаме. По дяволите, Рейвън, знаеш ли колко много ми харесваш?
— И ти ми харесваш, Дрейк, но това няма да има никакво значение за Уолдо.
Лицето на Дрейк стана сурово.
— Трябва ли да говорим за брат ми?
— Той е мой съпруг. Ще дойде за мене, знаеш го. Замъкът не е подготвен да издържи на обсада, ако се стигне до такова нещо. — Тя си пое дъх. — Може би трябва да се върна при Уолдо и да поискам анулиране.
Дрейк я сграбчи за раменете и я разтърси, без да мисли какво прави. Не можеше да повярва на това, което чуваше.
— Да не си луда? Той ще те убие, знаеш го със сигурност.
— Той ще убие тебе, ако те хване. Аз те въвлякох в моите работи против волята ти. Не искам смъртта ти да тежи на моята съвест.
— Ти не си ме въвлякла в това, Рейвън, аз влязох по своя собствена воля. Това е моето наказание, задето те съсипах така в сватбената ти нощ.
— Наистина не беше сватбената нощ, за каквато съм си мечтала, но и не исках да спя с Уолдо. Може би ти ми направи услуга. Помогна ми да избягам от мъжа, когото ненавиждам. Аз не съм съпруга на Уолдо — каза тя яростно. — Бракът ни никога не е бил консумиран и по-скоро ще се самоубия, отколкото да му позволя да ме докосне.
Дрейк я хвана за раменете и я привлече към себе си.
— Няма да му позволя да се доближи до тебе.
Тя му хвърли озадачен поглед.
— Защо казваш това, Дрейк? Ти не ме харесваш. Когато те помолих да ми помогнеш в Чърк, ти ми отказа. Аз съм само един товар, който си поел на гърба си.
Той се взря в очите й, бяха с цвета на ливадите, заобикалящи Уиндхърст.
— Може би не съм подбрал подходящите думи. Колкото до миналото, то няма място в живота ни сега. Вече няма значение какво се случи в Чърк, когато бяхме деца.
— За мене има значение. Ще ме изслушаш ли сега, с бистър разсъдък? Заклевам се в гробовете на моите родители, че ще говоря само истината.
— Да, разкажи ми — каза Дрейк.
Ако това щеше да облекчи мислите й, той беше готов да я изслуша, макар че в действителност спомените му от онова време бяха мъгляви. Беше насъбирал ненавист срещу Рейвън през всичките тези години, без да разбира, че това вече нямаше значение. Освен факта, че Дария бе умряла преждевременно, той не искаше да мисли вече за това.
Рейвън му хвърли красноречив поглед, който ясно показваше колко важно е за нея да се очисти в очите на Дрейк. Пое си дълбоко дъх и започна.
— Много обичах сестра си. Понякога беше вятърничава и повърхностна, но по принцип беше мила и послушна. Може да си е въобразявала, че те обича, но никога нямаше да избяга от къщи. Тя искаше да стане графиня.
— Да не би да искаш да кажеш, че Дария не се е интересувала от мене? — запита рязко Дрейк.
— Не. Просто ти казвам истината. На Дария не й харесваше пренебрежението, което Уолдо проявяваше към нея, искаше да го накара да ревнува, за да й обръща повече внимание. Беше млада, Дрейк, не можеш да я обвиняваш. Тя много те харесваше, но приемаше много сериозно годежа си.
— Баща ти как научи за плановете ни да избягаме, ако ти не си му казала?
— Дария ми се довери, но аз не съм казала на татко. Тя ме увери, че знае какво прави, че повече от всичко на света иска да бъде графиня. Не виждаше бъдещето си като жена на беден като църковна мишка младеж, който няма нито титла, нито земи. Тя се възползва от любовта ти, Дрейк. По-късно научих, че е казала на прислужницата си за бягството и момичето веднага изтичало при татко да му разкаже. Аз не съм те предала, Дрейк, макар да знаех, че замисълът ви е чиста лудост.
Дрейк потъна в размисъл над думите на Рейвън и призна, че тя говори истината. Лекомислието на Дария му бе неприятно, но вече не го болеше. Тогава той беше млад и Дария беше първата му любов. Беше се прицелил нависоко и го бяха свалили на земята, но животът бе продължил и той бе преуспял. Само едно не можеше да забрави — ранната смърт на първата си любов.
— Мислиш ли, че Уолдо е отговорен за смъртта на Дария?
— Сигурна съм! — възкликна гневно Рейвън. — Тя беше силна и здрава, когато напусна Чърк като жена на Уолдо. Никога не се е оплаквала от стомашни болки. Не знам как или защо, но съм твърдо убедена, че Уолдо е отговорен за смъртта на сестра ми. Толкова много смърт. — Тя въздъхна тежко. — Родителите ми, годеникът ми. Майката на Уолдо, после баща му. Смъртта на Дария дойде скоро след това.