Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Рейвън сякаш полетя тъй високо, че я беше страх, че никога няма да се върне на земята. Внезапно устата му се сключи върху зърното й, като ту го дразнеше с език, ту я успокояваше нежно. Когато спря, й се искаше да изкрещи високо в знак на протест. Тогава той вдигна глава и намери устата й, впи се в нея в изгаряща целувка, а езикът му се промъкна жадно между зъбите й.
Неговият вкус и аромат спряха дъха й и тя едва не припадна. Вкусваше го с език, поглъщаше го с порите си, докато той я увличаше все по-надълбоко в мрежите на своята съблазън. Рейвън достигна до върха леко и неочаквано. Нарастващата настойчивост на пръстите му, които се движеха в нея, заедно със страстните целувки, освободиха бурната й реакция. Тя потрепери и извика, вкопчвайки се в раменете на Дрейк, докато пропадаше стремглаво в бездната на неизразима наслада. Почувства се изчерпана, обладана, напълно негова.
Съзнанието й се връщаше бавно. Рейвън чувстваше хълбоците на Дрейк да се опират в нейните, усети твърдата издатина на члена му, която се притискаше в корема й, и когато осъзна какво бе позволила да направи той с нея, все едно някой я поля със студена вода. Когато той се приготви да влезе в нея, тя се възпротиви яростно.
— Не! Не бива.
Той започна да навлиза съвсем бавно.
— Позволи ми да ти доставя удоволствие. Не заслужавам ли и аз удовлетворение? Изгарям за тебе, скъпа. Никой мъж не се е стремил така към жена, както аз към тебе.
Гласът му беше глух и възбуждащ. Рейвън почувства как омеква и се извива под него, но се противеше на изкушението на греховно умелите му ръце и горещата му уста. Ставаше й ясно как Черният рицар печели репутацията си сред жените. Кой можеше да му устои? Дрейк беше първият й любовник, затова нямаше с кого да го сравнява, но интуитивно знаеше, че никога няма да намери друг като него.
Имаше една много важна причина, поради която Рейвън не искаше Дрейк да проникне в нея. Тя се страхуваше, че може да зачене. Беше омъжена за Уолдо и Дрейк не можеше да се ожени за нея дори да искаше. Детето й, ако имаше дете, щеше по закон да принадлежи на Уолдо, нещо, което тя не би понесла.
Гласът му пресекваше от желание.
— Рейвън… пусни ме, мила.
— Не мога, Дрейк, не бива — изхлипа Рейвън.
Дрейк изстена и се надигна от нея. Проклятията, които промълви през зъби, показваха колко е разочарован и самотен, но тя остана глуха за мъката му.
— Друг път, Рейвън — зарече се тогава Дрейк. — Скоро — прибави той с глас, натежал от обещание.
Проклета да е, помисли си Дрейк, докато се обръщаше с гръб към нея. Проклета да е заради тази своя красота и заради упоритостта си. Проклет да е самият той, защото не я взе тогава, когато я искаше така отчаяно.
Рейвън се сви колкото можеше по-близо до стената, неспособна да се отпусне, докато не чу тежкото отмерено дишане на Дрейк. Дори след като той заспа, тя беше прекалено неспокойна и не можеше да се отпусне. Беше сънувала приятни неща, греховни неща, после се събуди внезапно и откри, че ръцете на Дрейк са върху нея. Той знаеше как точно да накара тялото й да полети и тя като кукла на конци му се беше подчинила. Но защо не можеше да го мрази?
Рейвън с усилие откъсна мислите си от мъжа, който спеше до нея. Ехото от светкавиците, които се гонеха по небето, и звукът на падащите дъждовни капки накрая я приспаха.
Когато Рейвън се събуди на следващата сутрин, бурята беше почти отминала. Мястото до нея беше празно и това, неизвестно защо, я разтревожи. Беше се събуждала няколко пъти през нощта и всеки път успокоена намираше Дрейк свит до нея, а топлината му прогонваше студа.
Гласове, идващи отвън, накараха Рейвън да се измъкне от леглото. Тя стана и се облече набързо, нетърпелива да разбере причината за тази глъчка. Изведнъж вратите на залата се отвориха и вътре нахлуха потоци светлина. Заедно с тях вътре нахлу истинска армия от мъже и жени. Рейвън излезе от нишата и ги поздрави.
— Ние сме от селото, милейди — изстъпи се напред един от тях. — Лорд Дрейк ни каза какво да правим, преди да тръгне за Байдфорд, за да наеме каменоделци и работници. Радваме се да посрещнем господаря на замъка в неговия дом.
— Добре дошли — каза Рейвън усмихната. — Аз съм милейди Рейвън. Както виждате, замъкът години наред е бил запуснат и е страшно мръсен. Където и да погледнете, все е същото.
— Да, знаем колко време мина, откакто последният ни господар живееше в Уиндхърст. Аз се казвам Болдър, милейди.
— Добре, Болдър, ти ще ръководиш останалите.