Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
— Как умря Арик?
— Отиде с Уолдо и Дъф да се бие във Франция. Когато убиха Арик при Креси, Уолдо помоли Дъф да не ме сгодява за друг, защото ме иска за себе си. Ако родителите ми бяха живи, нямаше да се съгласят. Но годините минаваха и най-накрая се получи разрешението на папата за този брак.
— Ако съществуват доказателства, че Уолдо е ускорил смъртта на Дария, ще го убия. Може тя да не ме е обичала така, както я обичах аз, но не заслужаваше да умре.
Гласът на Рейвън беше умоляващ, пълен с тревога.
— Важно е да ми повярваш, Дрейк. Позволих ти да се любиш с мене. Не мога да живея, ако знам, че означавам толкова малко за тебе.
Той погали разсеяно косата й, отмахвайки разбърканите кичури от настоятелните й зелени очи. Потърси лицето й и отчаяната й нужда да бъде разбрана, която прочете по него, дълбоко го порази.
— Да, Рейвън, вярвам ти. Може би отдавна съм знаел, че ти не си способна така да ме разочароваш. Сърцето ти беше тъй любящо. Възможно е да съм предпочел да повярвам, че си предала мене и Дария, вместо да се изправя пред истината, че Дария не е отговорила на любовта ми и никога не е смятала да избяга наистина с мене. Истината щеше да бъде тежък удар за едно романтично момче със сърце, преизпълнено с любов.
Тя му се усмихна трогната.
— Не знаеш колко щастлива ме правиш е това.
Думите й събудиха нов изблик на страст у него. Той веднага се втвърди, изпитвайки отчаяна нужда от нея. Гласът му беше дрезгав, едва разбираем.
— Покажи ми колко си щастлива, сладка Рейвън. Отвори се за мене и ми позволи да споделя твоето щастие.
— О, да, Дрейк, да — извика тя, хвърляйки се в прегръдките му.
— Спомняш ли си как много отдавна ме помоли да те целуна? — прошепна той срещу устните й. — На колко години беше? На десет? На дванайсет? Твърде млада, за да знаеш какво искаш.
— Помня много добре. Обичах те, Дрейк. Не ме интересуваха нито титли, нито земи. Ти беше превзел детското ми въображение и аз те исках за мой верен рицар.
— Ако добре си спомням, целунах те по бузата.
Тя му се усмихна дяволито.
— Не беше точно целувката, каквато исках, но тя ме направи много щастлива.
— Ще ти се отплатя, сладка Рейвън. Ще те целувам, докато се умориш и започнеш да ме молиш да спра.
— Да спреш? Никога! Не съм се променила много, откакто бях онова дете, което се молеше за целувките ти.
Устните й се разтвориха и върхът на езика й се показа, облизвайки влагата по тях. Страст… чиста, непреодолима страст се надигна у него. Той я положи на леглото и вкуси свежата й уста със своите устни и с езика си.
Извивайки се на леглото, изгубени във вихъра на чувствената възбуда, всеки търсеше наслада от тялото на другия. В луди целувки и прегръдки те намериха удовлетворение сред избухващи звезди и ослепителна светлина.
Останаха затворени в стаята си чак докато дойде време за вечеря. Всички ги гледаха, докато влизаха заедно в залата. Дори за повърхностния наблюдател не беше трудно да отгатне какво се е случило във всекидневната през този дълъг следобед. Лицето на Рейвън беше все още поруменяло и устните й бяха подути от целувките на Дрейк.
По време на вечерята Рейвън споделяше чинията и чашата на Дрейк, което възбуди още повече клюките около тях. След като всички се нахраниха, Дрейк придружи Рейвън до стаята й, а мъжете се върнаха във войнишките помещения или си намериха места за спане в преддверието.
— Утре ще накарам прислужниците да преместят нещата ми във всекидневната — каза той, когато затвори здраво вратата зад себе си. — Ще споделяме тази стая, докато живееш в Уиндхърст.
Рейвън потръпна, сякаш внезапен хлад бе нахлул в стаята.
— Колко дълго ще бъде това, милорд?
Смутеният израз на лицето на Дрейк не я ободри. И двамата знаеха, че тя не може да остане тук завинаги. Жената на Дрейк, когато решеше да си вземе жена, нямаше да я търпи нито ден.
— Докато това ни харесва — пошегува се той. — Мислиш ли, че ще те захвърля на милостта на Уолдо? Не, Рейвън, Уолдо не е от хората, които прощават. Той е жесток и коварен, способен е на неща, които сигурно и двама ни могат да учудят. Не искам да говорим за Уолдо тази нощ. Ще ти помогна да се съблечеш.
Нощта бе повторение на деня. Дрейк като че ли не можеше да й се насити, а Рейвън беше също толкова луда по него, колкото и той по нея. Следобедната им любовна игра бе прогонила всякаква плахост у Рейвън. Сега тя изследваше тялото му така подробно, както той преди това бе изследвал нейното. Тя го вкусваше навсякъде и поемаше аромата му с порите си. И когато той застина на място и извика, че търпението му вече се е изчерпало, тя се хвърли върху него и го докара до кулминация.